Фоти се смая.
— Нямах представа, че е имала някакви пари.
Иън изсумтя насмешливо.
— Ама естествено — каза той, без да се налага да се преструва, че е разгневен. Притискаше бащата на Клоуи с всички сили, но без причина. Сякаш с Хийт се правеха на доброто и лошото ченге, само дето тя не желаеше да участва. Искаше да си поговори с Крисчън Фоти, без да го отблъсква, с надеждата, че ще научи нещо полезно, а Иън се държеше, сякаш човекът е убил собствената си дъщеря.
— Господин Фоти — каза Хийт, решена да олекоти натежалата от враждебност атмосфера, — Клоуи имаше ли някакви проблеми? Боеше ли се от някого?
Фоти избегна пронизващия поглед на Иън и се съсредоточи изцяло върху нея.
— Аз поне не знам такова нещо — отговори той. — Мислеше само за „материала“, върху който работеше.
Той вдигна ръце във въздуха и изобрази кавички, но не й се стори раздразнен. Не точно. Изведнъж зад Хийт се разнесе звук като от хлъзгане на дърво по паркет. Руук. Наложи си да го пренебрегне и насочи вниманието си към последните думи на Крисчън Фоти.
— Знаете ли за какво се отнасяше този материал?
— Нямам представа, и дума не обелваше за проучванията си.
По тона му личеше, че макар че не той е търсел дъщеря си, все пак е искал да научи повече за нея и за заниманията й.
— Искаше да говорим само за мен — продължи Фоти. — Опитах се, но не можах да изкопча нищо от нея. Каза ми няколко думи за детството си, за сина ми. Той нямал желание да ме види, така ми каза. Не спомена и дума за образованието си, нито за плановете си за бъдещето. Съквартирантката й се казва Трейси. Не, Тами. Един-два пъти стана дума за колегите й от университетския вестник, но не мисля, че някога е споменавала някого от тях по име. Беше заключила всичко в каса в главата си.
Иън се намеси с нов въпрос:
— Къде се виждахте?
— На различни места. Понякога у нас, понякога в ложата. На две пресечки оттук има закусвалня, понякога обядвахме там. Друг път тя се обаждаше и просто искаше да си говорим.
— За нещо конкретно ли? — попита Хийт.
Той поклати глава.
— Не. Понякога ми разказваше как е минал денят й, а аз й разказвах за моя. Понякога ме разпитваше за годините, през които бяхме разделени. Нищо конкретно, просто искаше да си говорим.
— Има ли още нещо, което бихте могли да ни кажете, господин Фоти? — попита Хийт, а той поглади брадата си и понечи да каже „не“, но се спря, а Ники и Иън веднага се наведоха към него.
— Какво? — подкани го тя.
— Веднъж видях календара й.
— Не намерихме календар — коментира Иън.
— В телефона й.
— И телефона й не сме намерили.
— Нещо направи ли ви впечатление? — намеси се Хийт.
— Заета беше, той беше пълен с ангажименти.
— Но не забелязахте нищо конкретно, така ли? — настоя тя.
— Забелязах едно нещо. Не знам защо, но ми направи впечатление, може би защото ми напомни на една игра.
Хийт искаше да махне с ръка, за да го подтикне да разказва по-бързо, но той продължи по обиколния път.
— С Клоуи играехме на шах. Преди да… преди да си отида. Малка беше, но много умна, учеше бързо. Наскоро пак играхме и ме би и двата пъти.
Иън въздъхна.
— Това какво общо има с календара й? Да не би да се е канела да посети Манхатън, за да изиграе партия шах в Уошингтън скуеър парк?
— Не, не, нищо подобно — отговори Фоти, който явно не долови нетърпението на началника на полицията. — Имаше среща с някого и името беше шахматна фигура. Кинг… не, Бишъп7? Не, не…
— Руук8? — помогна му Иън, а Фоти щракна с пръсти и го погледна.
— Точно така!
По дяволите. Където и да отидеха, някой споменаваше, че Клоуи е трябвало да говори с Руук, но никой не знаеше защо. Жалко, че тя не беше настояла да се видят по-скоро.
— Нещо друго? — попита Иън. Беше готов да сложи край на разпита, но не пропусна възможността да се ухили нагло на Руук.
„За него косвената връзка с Клоуи е достатъчна, за да представлява мотив“ — помисли си Хийт. Всичко се въртеше около Руук и статията, която е пишела Клоуи — как беше възможно да не е свързан с убийството? Макар и малко вероятни, възможности не липсваха, например:
Руук е искал да попречи на Клоуи да напише статията си.
Руук е искал да открадне статията за себе си.
Руук е спял със студентка и нещо се е объркало.
За Ники нито една от хипотезите не беше реалистична, но тя си даваше сметка, че Иън е прав за едно — не беше в състояние да бъде напълно обективна.