Руук й хвърли кос поглед.
— Пропусна няколко стъпки. Подозрения, арест, адвокати, защита, всичко това е преди процеса, затвора и захвърлянето на ключа.
— И все пак ти ме разбра — прекъсна го тя. Всички тези хора искаха нещо, въпросът беше какво. Изведнъж в залата стана още по-шумно и някой извика:
— Ето го, ето го!
Настана пълна какофония и всички го обсипаха с въпроси.
— С Клоуи Мастърсън любовници ли бяхте?
— Добре ли я познавахте?
— Да не би да ви е дъщеря?
Докато Руук и Хийт слизаха по стъпалата, той вдигна ръка, за да въдвори ред, но въпросите не секваха. Двамата успяха да се доберат до подиума, където той се обърна с лице към тълпата и отново вдигна ръка. Този път шумът стихна и върху аудиторията се спусна блажена тишина.
Руук умееше да бъде сериозен, Хийт достатъчно пъти се беше уверила в това. Веднъж той дори пилотира самолет над Хъдзън, за да я спаси от откачен убиец, твърдо решен да я хвърли в океана, за да я изядат рибите. Тя обожаваше язвителното му чувство за хумор, но при нужда той умееше да сменя маската и заставаше лице в лице с дилемите.
— Тъй като срокът за записване отдавна изтече — заговори Руук в микрофона, а гласът му сякаш отскачаше от стена в стена, — допускам, че повечето от вас не са постъпили внезапно в моя курс. Ето защо бих желал най-учтиво да ви помоля да напуснете залата, за да продължа с лекцията си.
— Кажете за Клоуи — обади се някой от дясната страна.
— Няма нищо за казване. Полицията разследва убийството й, а междувременно лекциите ви при мен ще продължат. Тази включително.
— Вярно ли е, че е била влюбена във вас?
Този път гласът дойде от другия край на аудиторията.
— Разбира се, че не е — отговори Руук, без да си прави труда да опровергава такова абсурдно твърдение.
Ники спореше със себе си дали да го спре. Не искаше той да изтърве нещо, за което по-късно ще съжалява горчиво. От друга страна, Руук беше невинен, така че не би могъл да каже нищо, което да му вмени вина. Освен ако го извадеха от контекст, разбира се.
Въпросите на студентите я принудиха да се откъсне от спора в главата си и да се върне в настоящето.
— Но тя е била у вас…
— Чух, че са я намерили в леглото ви…
— И е била гола!
Гласовете продължаваха да го заливат с наглед безкраен бараж от въпроси, които щяха да предизвикат сериозни съмнения у друг човек. След привидната смърт на майка си обаче Хийт се беше научила да се откъсва от емоциите си. Не можеше да си позволи да се тревожи за Руук и чувствата му, докато го обстрелват с въпроси. Сипеха се един след друг, като стрели, всяка от които улучваше безпогрешно улучваше целта. Не можеше да ги спре, така че реши да се възползва и да научи нещо от тях. След всеки нов въпрос се опитваше да открие задалия го сред тълпата, но всеки път някой веднага задаваше друг. Сякаш преследваше движеща се мишена. Тъкмо когато й се стореше, че е взела някого на мушка, бум! Той изчезваше.
От дъното на залата се надигна глас, дълбок и пълен с обвинения.
— Ти ли беше? Ти ли я уби?
Хийт се завъртя натам, откъдето бе проехтял гласът. В него имаше нещо различно, нещо по-лично. До нея Руук пристъпи от крак на крак, сграбчи скамейката с едната си ръка и заслони очи с другата, взирайки се в морето от студенти. Ники нямаше представа кой се е обадил. Съпругът й отпусна ръка и се отказа от търсенето си.
— Естествено, че не! — отвърна той, очевидно засегнат.
— Аз пък мисля, че си я убил — заяви гласът.
Руук отвори уста да отвърне, но Хийт застана пред него. После се наведе към микрофона и отчетливо изрече:
— Кой си ти? Стани!
Залата потъна в злокобно мълчание. Чуваше се само шумолене на дрехи, докато студентите се озъртаха насам-натам, за да видят за кого става въпрос. Никой не се изправи. Застанала на подиума, Ники се разгневи.
— Няма ли да се покажеш? Нима си страхливец?
Тишината в стаята натежа от обвиненията в убийство и малодушие. Това беше игра и Ники смяташе да я спечели.
— Хайде, де, бъди мъж — предизвика го тя.
От центъра на залата се чу женски глас:
— Да, изправи се!
Присъединиха се и други:
— Стани, стани, стани!
Хийт отстъпи страни и Руук отново зае мястото си на подиума.
— Да се криеш зад анонимността си е лесно — започна той, — но всеки има право да застане лице в лице с обвинителя си. Ако не се изправите, ще трябва да приема, че наистина се боите. Дали това е, защото не сте толкова убеден в обвиненията си, колкото бихте желали да изглежда, дали защото не желаете да влезете в конфликт с мен и със състудентите си, знаете само вие, но това всъщност няма никакво значение. Ще отговоря на въпросите ви. Не съм убил Клоуи Мастърсън. Действително аз открих трупа й…