— В твоята къща — обади се гласът.
Руук не му позволи да го прекъсне.
— Но двамата не бяхме интимни. Тя беше моя студентка, твърдо решена да стигне до истината относно материала, който пишеше.
Ники се наведе към Руук и му прошепна:
— Накарай го да се покаже — каза тя с надеждата, че я е разбрал.
Той едва забележимо й кимна, преди отново да се обърне към присъстващите.
— Тя ми показа проучванията си и аз й предложих единствено напътствия в качеството на ментор.
„Не е зле“ — помисли си Хийт. Ако не беше наясно с истината, щеше да му повярва напълно.
— Ако някой от вас разполага с информация за Клоуи — продължи Руук, — трябва да я сподели с полицията. А ако убиецът е тук… — Той замлъкна, за да им позволи да осъзнаят, че онзи, който е убил Клоуи, може би е сред тях в залата, — ако си тук, нека те уверя, че ще споделя с властите и последната подробност, която знам за Клоуи. Не се лъжи, ще си платиш.
Сред студентите плъзна шепот, който след минута прерасна в развълнувано жужене. Всички бяха погълнати от думите на Руук.
— Свободни сте — каза той. Колоните усилиха гласа му максимално и след миг младежите се пръснаха като мравки, просто така.
— Това беше… неочаквано — обобщи той. — По-скоро засада, отколкото лекцията по криминални разследвания, която бях планирал.
Ники го погали по ръката и пъхна длан в неговата.
— Справи се добре в тежка ситуация.
Към тях се приближи млада жена, преметнала чанта с компютър през рамо, с хартиена чаша кафе в едната ръка. Дългата й къдрава коса беше хваната в конска опашка, а по необичайно красивото й лице нямаше и следа от грим. Беше висока и стройна, с изсечени скули и тъмнокафява кожа без нито един белег или недостатък. Носеше тъмносин клин за йога, бели маратонки и изрязана тениска върху горнище за тренировки. Явно или идваше направо от фитнес салона, или потегляше натам.
— Извинете, господин Руук?
Гласът й също беше приятен. Ако имаше и глава на раменете, щеше да се окаже перфектна.
Руук се обърна към нея.
— Мога ли да помогна?
Вместо да отговори, тя се обърна към Хийт.
— Вие сте съпругата му, нали? И сте следовател?
— Да.
— Аз… искам да говоря с вас за Клоуи.
След боя, който беше изял току-що, Руук беше малко наплашен.
— Записали ли сте моя курс, или дойдохте само от любопитство?
— Всъщност и двете. Курсът ви ужасно ми харесва, между другото, водите такъв интересен живот! Нищо чудно, че Клоуи искаше да се посъветва с вас.
Гласът й потрепери, но това беше единствената емоция, която тя си позволи.
Думите й веднага заинтригуваха Хийт.
— Знаели сте, че Клоуи иска да говори с господин Руук, така ли?
— О, да, отдавна го беше решила. Постоянно повтаряше, че той е единственият, който може да й помогне, защото бил наясно с историята.
— С какво съм бил наясно? — попита Руук, най-вече сам себе си.
— Не ми каза нищо повече.
— Как се казвате? — попита Хийт.
— Джейда — каза тя и сложи ръка на гърдите си. — Джейда Ринкън.
Ники се постара да запомни името й.
— Сигурно сте била близка с Клоуи.
„Повече от съквартирантката й“ — добави мислено тя.
— О, да. Вероятно ще ви прозвучи глупаво, но тя ми беше като сестра. Можех да й казвам всичко, разбирате ли?
Очите на Джейда се насълзиха и устните й трепнаха. Емоциите кипяха под повърхността, но тя замълча, пое си дъх и отново се овладя.
— Изобщо не е глупаво — каза Хийт. Тя изпитваше същите чувства към Лорън. Семействата им бяха различни, бяха израснали по различен начин и въпреки това нямаше по-близък човек.
След още няколко секунди Джейда заговори отново.
— Фитнес инструктор съм, миналата година Клоуи записа мой курс, така се запознахме. — Тя погледна умолително към Хийт. — В полицията разбрали ли са нещо?
— Не достатъчно — уклончиво отговори Ники.
Аудиторията се беше опразнила напълно.
— Ела да седнем — каза Руук и ги поведе към първия ред.
— Разкажи ни за Клоуи — каза Хийт, щом се настаниха.
— Не знам дали ще успея да запазя самообладание — отвърна Джейда с треперещ глас.
— Джейда — започна Руук с тон, изпълнен със съчувствие, — не е нужно да пазиш самообладание. Тук сме, за да те изслушаме, недей да бързаш и не се насилвай.