Тя прокара пръст под очите си, погледна нагоре и подръпна долните си клепачи, сякаш се опитваше да извади мигла или прашинка.
— Нищо не знам — каза тя, след като се успокои. — Наистина.
Ники не й повярва. Ако това беше вярно, защо беше решила да дойде да говорят? Хвърли поглед към Руук, който, ако се съдеше по кимването му, явно беше на същото мнение.
— Джейда — отново започна той, — щом идваш на лекциите ми, значи знаеш колко са важни хората, които дори не осъзнават, че разполагат с информация, потенциално полезна за разследващия журналист. Може би именно ти си човекът, който ще успее да ни помогне да разкрием убиеца на приятелката ти.
Джейда се огледа и се увери, че залата е празна, преди да продължи с глас, по-тих и от шепот:
— Ами ако погнат и мен?
Ники също сниши глас.
— Кои, Джейда? Ако ни кажеш какво знаеш, ще можем да те защитим.
Момичето поклати глава и за миг затвори очи. Накрая повтори:
— Но аз нищо не знам.
Руук се обърна настрани в стола си, за да е с лице към нея.
— Мисля, че знаеш, Джейда, и че искаш да ни разкажеш.
Спусна се тежко мълчание и докато се чудеше дали Джейда ще изрече онова, което явно имаше нужда да сподели, Хийт с лекота долавяше всеки звук в залата. Избръмча телефон. Беше този на Руук, но той не му обърна внимание, защото не искаше да разсейва младата жена. Старата сграда утихна. Скръцна стол, после се включи климатикът. В коридора се затръшна врата, а ехото постепенно заглъхна. Накрая Джейда вдигна поглед към тях и тихо заговори:
— Тя знаеше кой е.
— Какво е знаела? — попита Руук.
— Мисля, че познаваше убиеца.
Ники изобщо не беше изненадана. Според статистиката на ФБР осемдесет процента от жертвите познаваха убиеца си, така че най-вероятно това се отнасяше и за случая на Клоуи.
— Защо мислиш така? — продължи Руук.
Джейда отново се огледа и Хийт си даде сметка, че тя е ужасена от смъртта на приятелката си.
— Видяхме се в деня, когато я убиха — обясни Джейда с изпълнен със страх глас. — Сутринта дойде на фитнес, после отидохме да пием сок. Беше много изнервена и когато я попитах защо, каза, че най-сетне ще се добере до последното късче информация за голямото експозе. Така го наричаше, експозе.
„Добре“ — помисли си Ники. Разказът на Джейда изясняваше не само последователността на събитията, но и мотива. Някой искаше да попречи на Клоуи да получи въпросното последно късче, за да завърши и публикува изобличаващ материал. Точно както можеше да се очаква, Руук стигна до същия извод.
— Джейда, Клоуи каза ли ти с кого ще се срещне, или какво се надява да научи?
Джейда поклати глава, но посегна към чантата си.
— Нищо друго не ми каза, но аз намерих това — отвърна тя и извади една тетрадка.
Корицата беше черна, с точки в трите основни цвята и този избор подсказа нещо на Хийт. Въпреки че е била енергична и независима и очевидно не се бояла да се опълчи на системата, Клоуи изглежда не е била толкова утилитарна, че да си купи най-обикновена тетрадка в черно и бяло. В характера й явно е имало и мекота, също както в този на Ники, въпреки че никоя от двете не го показваше.
Хийт надяна латексовите ръкавици, които бе измъкнала от джоба си и взе тетрадката от ръцете на Джейда, а докато я разглеждаше, Руук надничаше през рамото й.
— Това са записките й за онова, което е разследвала — заяви Ники и погледна към Джейда. — Откъде ги взе?
— Имаме си шкафчета във фитнеса и тя обикновено оставяше ключа си в моя сак.
— Ти нямаш ли шкафче?
— Инструкторите отговарят за музиката, така че когато преподавам, сакът ми винаги е при мен отпред. Така мога да си извадя резервния диск, в случай че батерията на телефона ми умре или няма блутуут.
Логично беше. През годините Ники беше ходила на достатъчно фитнес курсове (преди да започне да изучава бразилско жиу-жицу) и знаеше, че често именно музиката мотивира и насочва участниците.
— Остави си ключа в моя сак, а телефона върху него. Той се включи насред часа и помня, че тогава доста се ядосах. Всички, които ходят на йога, знаят, че трябва да си изключат телефона преди часа.
Йога. Дишането, с което Джейда бе овладяла емоциите си, спокойното й държание. Сега всичко беше ясно.
— Значи телефонът й е звъннал? — подкани я Хийт.
Джейда поклати глава.
— Ами, не. Просветна.
Ники не разчиташе на тази настройка, но знаеше за нея благодарение на племенницата си.
— И тя забеляза.
— Вече правехме Шавасана…