— Какво е това? — прекъсна я Руук.
— Последната поза.
„Поза труп“ — помисли си Хийт. Какво мрачно съвпадение.
— Осветлението е приглушено, лежим по гръб, съвършено отпуснати, но будни — продължи Джейда. — Клоуи през цялото време беше нервна, не можеше да си намери място и лежеше някак сковано. Когато телефонът й присвятка, веднага забеляза. Всъщност мисля, че го очакваше.
— Така изглежда — съгласи се Хийт.
— След като разбра, че е мъртва, претърси ли шкафчето й? — попита Руук.
— Не, не веднага. Едва тази сутрин осъзнах, че ключът й е в моя сак. Мислех да го занеса в полицията, но не бях сигурна. Статията беше важна за Клоуи, но тя имаше неприятности и… и сега не знам какво да правя. Тя ви имаше доверие, господин Руук. Затова дойдох.
Досега Джейда успяваше да се сдържи, но този път сълзите надделяха. Тя се опита да каже нещо, но вълната от скръб бе твърде силна и думите отказаха да излязат.
Тези моменти късаха сърцето на Хийт повече от всичко друго в професията й. Никога нямаше да си позволи да забрави, че жертвите, чиито убийства разследваше, имаха близки, които страдаха след загубата им. Също като Тами Бъртън, Джейда Ринкън изпитваше точно тази болка.
Руук взе ръката й в своята.
— Всичко ще се оправи.
Тогава, сякаш самият той беше амулет, хлиповете и сълзите й секнаха. Тя си пое дъх, после още веднъж и след малко бе готова да продължи.
— Клоуи беше уплашена.
Хийт смяташе, че първият инстинкт обикновено е верен. Хората често пренебрегваха безпокойството, колкото и упорито да ги глождеше. Щеше й се Клоуи да бе послушала своето.
— Ако е знаела, че е в опасност, защо е отишла, когато са й се обадили?
Джейда сви безнадеждно рамене.
— Трябваше да я спра…
— Джейда — прекъсна я Хийт. — Каквото и да беше казала или направила, нямаше да успееш да я спреш. Вината не е твоя.
Очите на младата жена отново плувнаха в сълзи, но тя стисна очи, сякаш клепачите й бяха язовирна стена, която удържа бясно напиращи води. Разкъсваше се от вина, бедната. Ники нямаше да успее да промени това — Джейда трябваше сама да приеме случилото се с приятелката й.
— Може ние да занесем тетрадката на Клоуи в полицията — предложи Руук и облекчението на момичето пролича моментално.
— Наистина ли?
— Разбира се. Постъпи съвсем правилно, като ни я донесе. Ще се погрижим — увери я той, но Ники имаше още един въпрос към нея:
— Джейда, Клоуи имаше ли компютър?
— Разбира се — кимна тя. — Носеше го постоянно със себе си.
— Онзи ден донесе ли го на йога?
— Беше под телефона. Когато си тръгна, го взе със себе си.
Хийт изруга под нос. Компютърът на Клоуи беше златното яйце, което им трябваше, както и единственото, което нямаше да могат да намерят.
— Защо е държала под ключ тетрадката, но не и компютъра си? — гласно се зачуди Руук, когато отново останаха сами. Джейда си беше тръгнала с по-лека стъпка, сякаш от раменете й се е смъкнало бреме, но тяхното все още си беше на мястото.
— Знаем, че се е страхувала. Смятала е, че е на косъм от някакво решаващо разкритие и естествено… — започна Хийт.
— … е решила да раздели тетрадката и компютъра, в случай че го откраднат — довърши мисълта й Руук. Това винаги я изпълваше с топлина. Точно в такива моменти ставаше ясно в какъв синхрон са, колко съвършено си пасват. Ако не се бяха натъкнали на гореща следа, щеше да го повали по гръб на секундата, но вместо това продължи мисловния си процес.
— Бягала е от страх. Знаела е, че трябва да предпази материала.
— И не говорим просто за тревога — каза Руук. — Знаела е, че е в непосредствена опасност. Иначе защо ще взима предпазни мерки?
Двамата разглеждаха записките на Клоуи почти цял час.
— Нямат никакъв смисъл — раздразнено заяви Хийт накрая.
Тетрадката беше пълна с информация, скици и размисли, но те не бяха и наполовина толкова добре организирани, колкото подхождаше на момиче, чиито апартамент и спалня бяха така добре подредени. Клоуи беше използвала съкращения и символи и ако имаха повече време, може и да успееха да ги дешифрират, но Хийт беше етично задължена да предаде записките в полицията.
— Ще трябва да я дадем на Иън — каза тя, а Руук безрадостно се засмя.
— Наистина ли смяташ, че бившият ти ще успее да разбере в какво се е забъркала Клоуи, след като ние не можем? — Хийт не отговори и той продължи: — Много репортери и журналисти си измислят собствена стенография. Помага им да си водят бележки бързо и освен това предпазва материалите и източниците им. Нейната система не е очевидна. Рисунки, букви и символи, по-скоро комбинация от трите. Освен ако полицейски началник Куули разполага със специалист, доста ще се забави, докато я разгадае.