Много следователи също използваха нещо като стенография. Точните и подробни записки бяха не по-малко важни в професията им, бързината също.
— Виж — Руук беше обърнал страницата и й сочеше към име, написано с вече познатия им прав почерк на Клоуи. — Това е име.
— Е. Олбрайт — прочете Хийт. — Дали е някой от Камбрия? Който има нещо общо с университета?
Руук посочи към стрелката, нарисувана от Клоуи. Върхът й беше точно до думите „юли, среща в кръчмата“.
— Познато ми е. Дали не е някой редактор? — предположи Руук.
— Ако си прав, Е. Олбрайт може да е човекът, на когото е продала статията. Дали не работи в местния вестник? Или може би в някой голям, „Поуст“ или пък „Таймс“?
Руук отвори браузъра на телефона си и веднага потърси името в Гугъл. След секунда обърна дисплея към Хийт и й показа няколко Е. Олбрайт — неврохирург, генерален директор на компания, писател.
— Ха, я виж ти! — възкликна той и пръстът му замръзна над четвъртия резултат. — Ейприл Олбрайт. Възможно ли е?
— Редактор във „Фърст прес“?!
Действително, това беше изданието, с което Руук работеше най-често. Хийт би добавила още, че именно на това списание дължат началото на връзката си. Тя погледна към него.
— Не си ли чувал за нея?
— Погледни задната страница някой път, списъкът с редакторите е по-дълъг от ръката ми.
Тя беше научила достатъчно от Руук за вестникарската индустрия, за да е наясно, че там нищо не е просто, нищо не става бързо и за всяко нещо си има ред. Не беше много по-различно от бюрокрацията в полицията, така като се замислеше.
— Възможно ли е Клоуи да е пишела статия за „Фърст прес“?
Руук повдигна рамене.
— Разбира се, защо не? Определено е било на риск, била е още новак, но тази редакторка явно е харесала офертата.
Ники посочи към телефона на Руук точно когато той зареди указателя.
— Мислим еднакво — каза той. — Супер!
— По-късно обаче…
Тя повдигна вежди така, че да му подскаже, че има и по-интересни идеи и Руук веднага я разбра.
— Да работим по-бързо, така че „по-късно“ да дойде по-скоро. Ще звънна на моя редактор — заяви той, набра номера и мина на спийкър, а докато слушаше, Хийт прелисти тетрадката още веднъж.
След като разказа за най-новия си проект и за разследването (тъй като новините за убити студентки се разпространяват бързо), Руук мина направо на въпроса.
— Познаваш ли Ейприл Олбрайт? Смятам, че е редактор в списанието.
Редакторката, която Руук наричаше Спарки, мелеше като картечница и Ники трябваше да се съсредоточи, за да улови всичко.
— Естествено, че я познавам, всички познавам. Тя е редактор-консултант, има се за голяма работа, защото удари кьоравото с няколко страхотни материала. Прекалено често работи на риск, което не ми харесва, аз предпочитам сигурните работи. Затова те харесвам, Руук. Между другото, как върви статията за Джон Ледженд? И какво всъщност става с онова криминално разследване? Няма начин да си въобразяват, че ти би убил жена, нали?
Руук една успя да вметне няколко думи, преди Спарки да премине към следващата тема.
— Хрумна ми една идея за теб. Всички са се смахнали по оня мюзикъл „Хамилтън“, нали така? Историята на Ню Йорк е гореща тема в момента. Да нямаме само един Таймс скуеър? Предлагам ти поредица. На три части, може и четири. Подробен поглед върху град, с чиято богата история много хора изобщо не са наясно.
Преди да продължи, Руук я прекъсна:
— Как мога да се свържа с Ейприл?
— С Ейприл?
— Олбрайт. Редактор-консултант.
— Ще ти пратя номера й. Трябва да затварям, скъпи. Драсни ми какво мислиш за идеята ми за Ню Йорк, става ли? Супер, мерси. Чао!
— Благодаря ти, Спарки — каза Руук, но тя беше затворила още преди той да изговори първата сричка.
Хийт се разсмя с глас.
— Виждам защо я наричаш Спарки9.
— Неуморима е — каза той и вдигна телефона си. Беше получил есемес. — И си държи на думата! Обожавам тази жена.
Той веднага запамети номера, набра го и отново мина на спийкър. След няколко иззвънявания се включи гласовата поща.
— По дяволите — измърмори Хийт под нос, а Руук остави съобщение на Ейприл Олбрайт, в което я молеше да му се обади възможно най-скоро.
Малко по-късно пъхна тетрадката на Клоуи в чантата си, стисна я, сякаш беше прибрал в нея кюлче злато, и двамата потеглиха към колата в другия край на кампуса.