— Нека позная, ти си му бил редактор — обади се Хийт с насмешлива усмивка, която само Руук успя да долови. „Надмина очакванията ни“ беше твърде меко казано.
— Главен редактор. Тогава натрупах много опит, а той ме тласна по път, който дълго криволичи, но в края на краищата оглавих катедрата по журналистика, която създаде и двама ни — обобщи Ламонт и стисна рамото на Руук. — Клоуи решава и постига, също като нас едно време.
— Също като нас до ден-днешен — поправи го Руук. — Ако някой някъде е скрил морков, ние ще го надушим. Клоуи, ако старият Ламонт казва истината, те очаква прекрасно бъдеще, наистина прекрасно.
— Точно това й обясняваме всички. Сондърс се срещна лично с нея, Дейли и е академичен съветник. Храним големи надежди! — Ламонт се обърна към Клоуи. — Благодарение на теб, мило момиче, Камбрия ще се прочуе.
На Руук той каза:
— Малката госпожица ще те засрами, Джейми. Вече съм й разказал за изпълненията ти, докато работехме в „Джърнъл“, и на нея, и на другите ми студенти. За материалите, които предлагахме, за партитата, на които се изсипвахме без покана, за папките-убийци…
— Какво? — сепна се Хийт.
— Папки с материали, които така и не довършихме — обясни Руук.
— Професор Ламонт може цял ден да разказва — потвърди Клоуи. Ники долови известен сарказъм, който напълно убягна на Ламонт.
— Клоуи много настояваше да се запознаете — каза той на Руук.
— Отлично!
Хийт се наведе напред и сниши глас:
— И аз съм слушала разказите на Реймънд. Съчувствам ви.
Клоуи многозначително й се усмихна.
— Капитан Хийт, нали?
Впечатляващо. Момичето искаше да говори с Руук, това се виждаше, но си беше направило домашното и беше наясно с поне най-основното за съпругата му. Хийт се чудеше каква е целта й. Нямаше съмнение, че срещата не е случайна — беше се натъквала на почитателите на Руук, и смахнати, и нормални, но тази беше различна. Искаше нещо.
— Е, госпожице Мастърсън — каза Руук, — виждам, че сте нещо повече от почитател. Как мога… — Тук той се поправи и включи Ники. — Как можем да ви помогнем?
Изведнъж Ламонт забеляза, че чашата му е празна.
— Смятам да използвам тази възможност и да ви оставя — каза той и докато се клатушкаше към бара, хвърли поглед през рамо. — Ще се видим в университета, Руук.
Щом останаха само тримата, Клоуи ги прикова с пронизващия си тъмен поглед.
— Господин Руук, въпросът не е с какво можете да ми помогнете. Въпросът е как аз мога да ви помогна.
— Впечатляващи начални думи. Възбудихте любопитството ми, драга моя — отговори Руук с акцента и маниера на Шерлок Холмс.
Ники завъртя очи, но трябваше да признае, че и нейното любопитство се е събудило.
— Този семестър няма да мога да взема вашия курс, през пролетта завършвам, но искам да поговорим, щом пристигнете. Стига да нямате нищо против, естествено.
— „Гостуващ професор“ означава, че ще гостувам на всеки, който иска да обсъди нещо с мен — каза Руук.
Ники замълча. Двамата с Руук се разбираха. Драмата от изминалите месеци бе отшумяла и сега те просто се наслаждаваха на живота, което беше рядкост.
Майката на Ники беше жива и здрава; не просто здрава, а на меден месец с не кого да е, а бащата на приятелчето й от ЦРУ Дерик Сторм. И двамата твърдяха, че било любов от пръв поглед. Погледът й се насочи към Руук. Тя самата се беше борила срещу нея със зъби и нокти, но отлично ги разбираше. Никой влюбен не желае да губи време… освен Джеймисън Руук, двукратният носител на наградата „Пулицър“ от списание „Фърст прес“. Сурово привлекателният разследващ журналист и неин съпруг явно нямаше нищо против да прахоса още една минута. По-точно 1728000 минути или четирите месеца, през които щеше да отсъства, за да се изживява като професор в университета в Камбрия. Но кой ли брои?
— Както спомена професор Ламонт, в момента работя в университетския вестник — каза Клоуи. — Като редактор-консултант.
— Чудесен университет, чудесен вестник — каза Руук. — Работих там цели четири години и съвсем честно мога да заявя, че без него нямаше да стана титулувания автор, който съм днес.
— Вие сте истинско вдъхновение, господин Руук — заяви Клоуи. — Особено статиите ви като студент. Господи, тетрадките ви сигурно са за музея! Пазите ли ги? Знаете ли, че сте променили траекторията на вестника? Вдигнали сте летвата за всички нас!
Ники се прокашля. Може би Клоуи действително щеше да се окаже президент на фенклуба на Руук — не само музикантите имаха такива. Или пък просто знаеше как да се хареса. Ако не я прекъснеха скоро, можеше никога да не успеят да се измъкнат.