— Горката Джейда — каза Руук. — Ще има нужда от добър психотерапевт, иначе чувството за вина ще я изяде жива.
— Ей, какво лошо има да ходиш на психотерапевт? — каза Ники и си спомни собствените си посещения при покойния Лон Кинг. — Джейда ще се оправи.
Надяваше се да е права. Двамата завиха зад ъгъла и все още следваха алеята, която трябваше да ги отведе до паркинга, когато някой блъсна Хийт в гърба с такава сила, че двамата с Руук се пуснаха. Хийт падна, успявайки да се превърти и да омекоти приземяването си. С крайчеца на окото си видя, че Руук се обръща и залита в опит да се задържи на крака.
— Хийт! — изкрещя той.
— Добре съм.
Руук се строполи на земята — за разлика от съпругата си, той нямаше никакъв опит в грациозното падане. Вместо да спре да провери как са, човекът, който ги събори, префуча край тях като хала.
— Чантата ми! — извика Руук, щом се изправи. — Взе ми чантата!
Хийт скочи и хукна за части от секундата. Чу, че стъпалата на Руук трополят зад нея, посочи към храстите, които растяха край сградата, и му извика:
— Натам! Ще му пресечем пътя!
Звукът от стъпките му заглъхна, заменен от дишането й и блъскането на сърцето й. Ако Руук минеше през храстите до сградата, а тя последваше крадеца по петите, щяха да успеят да го пресрещнат и да приберат чантата на Руук и тетрадката на Клоуи.
Хийт не откъсваше очи от гърба му. Габаритите, височината, начинът, по който се движеше — сигурна беше, че е мъж, вероятно млад, ако се съдеше по лекотата, с която заобикаляше групичките студенти, които се разхождаха из кампуса. Качулката скриваше главата му и нямаше как да различи цвета на косите му. Искаше й се да огледа лицето му както трябва. Не знаеше защо и определено не можеше да го докаже, но беше кристално ясно, че е откраднал чантата на Руук заради записките на Клоуи. Което означаваше, че някой ги е видял, когато ги получиха от Джейда в аудиторията. Ники си спомни непознатия, който бе нарекъл Руук убиец пред всички. Спомни си и шумоленето, след като залата остана празна. Крадецът. Нямаше да му се размине!
Хийт се затича още по-бързо и започна да го настига.
— Стой! — изкрещя тя.
Той продължи, но не се сдържа и погледна през рамо. Това забавяне бе достатъчно, за да й осигури възможността, от която се нуждаеше. Като спринтьор на последните метри преди финиша тя събра и последните си сили и се стрелна напред. С периферното си зрение зърна Руук, който също печелеше състезанието си и прескачаше ниските храсти, сякаш в него се беше вселил шампионът по бягане с препятствия Лоло Джоунс.
— Не го оставяй да се измъкне! — кресна й той.
О, не, нямаше никакъв шанс онзи да й избяга. След едно последно усилие тя се доближи достатъчно и когато посегна, върховете на пръстите й докоснаха суичъра му. После Руук, който наближаваше странично, се метна през въздуха и двамата се стовариха на земята с преплетени крайници. Съпругът й шумно изпуфтя, когато Хийт се приземи отгоре им и гръдният й кош напълно покри главата му. Тя се опита да се откъсне от тях, накрая успя да стъпи здраво на паважа, отблъсна се от Руук и се надигна.
— Не… мога… да дишам…
Руук я хвана през ханша и я изтласка нагоре.
— Само се опитвам да помогна — предупреди я той. — Нищо двусмислено.
Приглушеният глас под тях се надигна отново:
— Не… мога… да дишам!
Двамата се отдръпнаха и освободиха крадеца, който лежеше на дъното на купчината. Той се надигна на ръце и колене и зина за въздух.
— Ама какво правиш, бе, човек?! — попита непознатият, щом успя да си поеме дъх. — Защо ти беше това?
Хийт го сграбчи за суичъра и го изправи на крака.
— Защо ни беше кое?! Да те подгоним?
— Съборихте ме на земята! — възмутено извика той и тя се изсмя.
— Каза го, сякаш не му открадна чантата преди малко — каза Ники, сочейки с палец към Руук.
— Да, обаче можеше да пострадам заради вас! — Той погледна към скъсаните колене на дънките си. — Пострадал съм!
Този път Хийт извъртя очи.
— Я по-сериозно. Ти си крадец и хукна, а като ти извиках „стой“, не спря. Освен това и ние паднахме с теб, забрави ли?
— Благодаря ти, че омекоти удара, между впрочем — обади се Руук. — Без теб можеше и ние да пострадаме.
Онзи му хвърли мрачен поглед.
— Ако не беше ти, отдавна да съм духнал.
— С чантата ми — кимна Руук и се наведе да си я вземе. — Подари ми я Андреа Бочели, след като написах статия за един от благотворителните му приеми. — Той нарами чантата и я потупа. — Специална е и мястото й въобще не е в мръсните ти крадливи ръчички.
— Ще ни кажеш ли за какво ти беше? — попита Хийт.