— Не!
— Трябваше да вземеш тетрадката на Клоуи, нали? Нещо уличаващо ли има в нея? За теб ли е?
Джоузеф изблъска стола си назад и скочи.
— Господи, ама вие сериозно ли?! Не, не съм убил Клоуи! Почти не я познавах!
Иън изпъна показалец и го насочи надолу, което означаваше, че ако не седне, Джоузеф Хил сериозно ще закъса. Той разбра жеста и бавно се отпусна обратно на стола си.
— Той каза, че не било голяма работа. Че тетрадката била негова.
— Кой каза, че не било голяма работа? — попита Иън.
— Не му знам името. Дори не го видях.
Иън стовари ръка върху масата.
— Не се занасяй с нас, хлапе!
Джоузеф отскочи назад и размаха ръце пред себе си.
— Истината ви казвам! Трябва да ми повярвате, няма дори да ми плати, а аз… По дяволите! — Той се сви, още по-ужасен, отколкото преди броени минути. — В затвора ли отивам?
— Зависи — отговори Хийт.
— От какво?
— От съдействието ти.
Иън се наведе напред.
— Кой ти плаща, Джоузеф?
Строгият, безмилостен подход на началника оказа търсеното въздействие. Кракът на Джоузеф отново заподскача, а по челото му изби пот.
— Наистина не знам.
Иън изсумтя.
— Открадна чанта, за да се докопаш до тетрадката на Клоуи, но не знаеш кой ти го поръча?
Главата на Джоузеф се люшна в странна, хаотична комбинация от поклащания и кимания. Той се подпря на масата и ги погледна умолително.
— Ако ви кажа, каквото знам, това ще ми помогне ли? Защото в затвора не мога да отида. Ще ме изгонят от университета! — Той вдигна очи към тавана и покри лицето си с ръце. — О, господи, нашите ще ме убият!
Този път Хийт се приведе напред и срещна погледа му.
— Кажи ни какво стана и ще видим какво може да се направи.
Хлапето пресекливо си пое дъх.
— Добре, вижте какво. Днес си седях в час…
— На лекцията на господин Руук ли? — попита Хийт.
— Да. И тогава оня започна да говори глупости.
Ники сякаш още чуваше гласа, който попита съпруга й дали е убил Клоуи.
— Помня — кимна тя. — Продължавай.
— Някой ме потупа по рамото.
— Същият мъж, който предизвика господин Руук?
— Не, онзи седеше някъде отпред.
— Значи някой те потупа по рамото. После?
— Когато понечих да се обърна, ми каза да не мърдам. Уплаших се, да ви кажа. Шпионски истории, нали знаете?
— Не знаем, затова имаме нужда ти да ни кажеш! — сопна се Иън. Хийт хвана погледа му и му направи знак да се успокои. Ако не внимаваше, подходът „бясно ченге“ щеше да смаже Джоузеф.
— Какво ти каза онзи? — попита Хийт с по-мек тон, за да компенсира гнева на Иън.
— Че професорът бил измамник, взел му тетрадката и той си я искал обратно.
Ники се смая. Руук беше много неща, но измамник в никакъв случай. Хвърли поглед към двойното огледало — представяше си как е приел тази клевета. Не и хладнокръвно, в това беше сигурна.
— Ти повярва ли му? — попита тя.
Той сви рамене.
— Каза, че ще ми плати триста долара, ако му я върна. Не се замислих особено.
Иззад стъклото се надигна глухият глас на Руук и Хийт отново махна с ръка, този път към него.
— Да повторим — каза тя на Джоузеф. — Седеше си в час и си гледаше работата, когато някакъв мъж те потупа по рамото и три предложи триста долара, за да откраднеш тетрадката от господин Руук.
— Така не звучи никак добре.
— Това е, защото не е добре. Всъщност е доста зле, тъй като има връзка с текущо разследване. На убийство.
В главата на Джоузеф сякаш светна електрическа крушка.
— Значи мислите, че оня има нещо общо със смъртта на Клоуи?!
Джоузеф се отпусна назад и пак покри лицето си с ръце.
— Не мога да повярвам, че му се вързах.
Хийт също не можеше.
— Джоузеф, можеш ли да ни кажеш още нещо за онзи мъж?
Той поклати глава.
— Изобщо не му видях лицето.
— Как щеше да му доставиш тетрадката?
— И да получиш онези триста долара, за които си продал душата си? — включи се Иън, но Джоузеф не схвана сарказма му.
— Дадох му номера си, каза, че ще се обади в пет и ще уговорим размяната.
Хийт погледна часовника си.
— Тоест, след три минути.
С Иън си размениха поглед, разбираем и за двамата. Нямаше достатъчно време да заложат капан.
— Джоузеф, ще имаме нужда от помощта ти — каза Хийт. Момчето вдигна очи и зачака, така че тя продължи: — Когато се обади, искам да го убедиш, че тетрадката е у теб. Трябва да си уредиш среща с него.
Джоузеф се почеса по главата.
— Не знам дали ще мога.
Иън се намръщи заплашително.
— Ами, има и друг вариант, да те хвърля в затвора. Това повече ли ще ти…