— Именно.
— Носиш ли ги?
— Да. Мислех да ги използвам в лекциите си, за да покажа на децата как продължаваме да се учим дори след като напуснем университета и как уменията ни се развиват и усъвършенстват с течение на времето.
Ники беше напълно съгласна с това. Подробностите за случаите, които бе разследвала през годините, бяха подредени и складирани в управлението, но онова, което беше научила от тях, винаги се отразяваше на подхода й към следващите. Случаят, който доведе до краха на кандидатката за президент Линдзи Гарднър, й беше показал, че случилото се в миналото може да провали настоящето. По същия начин собственото й минало — травмата, която получи, когато чу вика на майка си по телефона и повярва, че е била убита — винаги й напомняше, че жертвите и семействата им са хора и се отразяваше на всяко нейно действие в службата.
Хийт свали капачката на маркера и добави на дъската някои бележки, както и идеята за старите недописани статии на Руук.
— Може би не е намерила онова, което й трябва…
— Или го е намерила и е искала още — довърши той.
Двамата се спогледаха.
— Трябва да преровим старите ми неща — заяви Руук в момента, в който Хийт каза:
— Трябва да изчетем старите ти записки.
— И пак да прегледаме тетрадката на Клоуи — изрекоха двамата в един глас, а после се ухилиха, доволни от симбиозата. С Руук бяха като капитан Кърк и господин Спок, а случаите им — пътешествия с техния личен космически кораб „Ентърпрайз“. Поредното доказателство за това беше, че докато Руук посягаше към ключовете от колата, тя грабна сакото си и двамата тръгнаха към вратата, без да си кажат и дума.
19
Местопрестъплението в къщата на Руук беше напълно почистено. Нищо не подсказваше, че Клоуи Мастърсън някога е стъпвала там, какво остава, че е издъхнала в спалнята. Хийт и Руук седнаха в стаята в предната част на къщата, тя — на ръба на дивана, а той — срещу нея, на един от столовете с висока облегалка. На пода до него се мъдреше пластмасова кутия без капак, а вътре — прилежно подредени стари тетрадки, различни както по цвят и размер, така и по състоянието, в което се намираха.
След като ги огледа по-внимателно, Хийт успя да съпостави развитието на Джеймисън Руук като журналист и личност с тетрадките, които бе използвал. Някои бяха евтини, със спирала, перфектни за гимназист, други — с твърди корици, но съвсем обикновени и невзрачни, а не специално подбрани като тези на Клоуи. Малко преди дипломирането си той вече се беше прехвърлил към по-трайните (и по-скъпи) бележници „Молескин“.
Хийт подреди колекцията на масата между тях, прокара ръка по кориците и обобщи:
— Еволюцията на Джеймисън Руук.
— Смей се, щом искаш, но доказателствата, че съм израснал, всъщност са нещо хубаво. Нима щеше да ме възприемаш по същия начин, ако не бях изкласил до шити подвързии?
— Имаш право, щях да реша, че още си незрял тридесет и шестгодишен мъж, вместо… О, чакай, ти си незрял тридесет и шестгодишен мъж.
Той вдигна ръка и заби невидима кама в сърцето си.
— Рани ме. Аз съм дяволито-очарователен тридесет и шестгодишен мъж. Семантиката, драга моя Хийт, е всичко на този свят.
— И в двата случая… — започна тя, но внезапно млъкна, осенена от хрумване. После измърмори: — Семантика.
— Хрумнало ти е нещо — заяви Руук.
— Да — потвърди тя, щом си изясни какво, — но не относно този случай. Помниш ли материала за престъпните фамилии, когато Дебелия Томи ти разказа за кръчмата им от сухия режим?
— Разбира се. Бяха я превърнали в бърлога за покер. Обещахме му да не го издаваме пред „Пороци“.
— Да, но как я наричаха?
Руук се разсмя.
— О, да, това беше най-готината част! Наричаха я „библиотеката“. „Отиваме в библиотеката“ означаваше, че отиват да играят покер или блекджек. Доста хитро.
Без да каже дума, Хийт извади телефона си и набра Шон Роули.
— Роулз, аз съм — каза тя, щом той вдигна.
— Здрасти, капитане, добре ли сте в провинцията?
— Да, да — отвърна тя.
— Значи сте прибрали някого? Супер! Скоро ли се връщате към цивилизацията? Разследваме още едно убийство и взе да не ни достига ресурс.
— М-м, не още, работя по въпроса, но, Шон, слушай. Хрумна ми нещо за жертвата от Нюйоркския университет.
— Джун Чин.
— Същият.
— Това е добре, защото при нас нищо не излиза.
Тя не знаеше дали хрумването й ще ги отведе до нещо полезно, но опитът си заслужаваше.
— Помниш ли, когато разпитахте съквартиранта на жертвата? Той каза, че онази вечер Джун е бил в някакво кафене.