Преди отново да ги разлисти, Хийт прегледа имейлите си. Един от Роуч, че вървят по следа, свързана с идеята й, и че скоро ще се видят. Имаше и пропуснато обаждане от Зак Хамнър, който беше затворил след петнадесетсекундно мълчание. Това положително трябваше да изрази дълбокото му разочарование от Хийт, но тя не му обърна внимание.
Руук се измъкна от колата и дойде да й отвори вратата с маниер на слуга, който помага на принцеса да слезе от карета.
— Няма да приема отказ. Твой ред е да гостуваш в моя свят. За нула време ще приключим, а после ще претърсим кампуса.
Тя вдигна очи към него, готова да откаже, но радостното му изражение я накара да размисли. Прав беше, той прекарваше много повече време в нейния свят, отколкото тя в неговия. Как би могла да му откаже?
Хийт хвана ръката, която й предлагаше и малко по-късно двамата седяха на масата за конференции в офиса на ректора и очакваха появяването му.
Кейдън Сондърс също беше сред приятелите на Руук от следването, направили кариера в университета. Беше се издигнал бързо — по-високо в йерархията беше единствено президентът — и Руук дължеше мястото си на гостуващ професор именно на него. Секретарката на Сондърс току-що ги беше поканила да влязат и сега двамата го чакаха.
Кабинетът на ректора изглеждаше точно така, както си го представяше Хийт. Тъмно дърво, рафтове, отрупани с учебници по журналистика, няколко снимки на Сондърс до знаменитости и политици, няколко гравирани табелки, награди и други дреболии.
Ламонт и Руук бяха облечени като близнаци — тъмносини панталони, загащени ризи и кафяви сака. Дженифър Дейли нахлу като ураган, стовари куфарчето си на масата и от него се посипаха есета на студенти, снимки и изрезки от вестници. Тя бързо ги натика обратно и седна, а столът й жално изскърца, не толкова от тежестта, колкото от категоричността й. Беше дребна жена, не повече от метър и петдесет и пет, с поне двадесет години по-възрастна от колегите си и с десетина килограма по-тежка, отколкото трябва. Бузите и шията й вече провисваха от възрастта, а единият й клепач беше малко по-затворен от другия. Ако се чувстваше така, както изглеждаше, вероятно изгаряше от желание да се пенсионира.
Докато Дейли ровеше в куфарчето си, Руук и Ламонт се унесоха в разговор за опасностите, на които са изложени журналистите в Близкия изток, а Хийт се облегна назад, за да наблюдава всички. Най-сетне, поне десет минути след обявеното начало на съвещанието, в кабинета влезе Кейдън Сондърс. Ламонт скочи от стола си като ужилен, двамата се ръкуваха и всеки потупа другия по предлакътника със свободната си ръка. После Сондърс заобиколи масата и се здрависа с Дженифър Дейли. Руук се изправи и двамата мъже се прегърнаха, а ректорът го задумка приветливо по гърба. Накрая поздрави и Хийт.
— Добре изглеждате, госпожо Руук — каза той и се наведе напред, за да я целуне по бузата.
— Вие също — отвърна тя, като едва успя да овладее импулса си да го поправи. „Капитан Хийт.“
В сравнение с колегите си деканът на факултета по журналистика имаше излъчване на лидер. Тъмносивият му костюм беше като колосан, косата — консервативно сресана настрани. След като поздрави Ники, с която се беше запознал на сватбата им, той седна на стола си с длани върху масата и се прокашля, за да привлече вниманието им. Въпреки че познаваше останалите трима от петнадесет години, Сондърс заговори делово.
— Разбирам, че днес е тежък ден, така че не желая да ви бавя. Кажи ми какво стана, Джейми.
Руук му разказа събитията от деня: началото на лекцията му в аудиторията, срещата с Джейда Ринкън, тетрадката на Клоуи, кражбата на чантата му и арестът на Джоузеф Хил.
— Общо взето, това е.
— Никакъв напредък с идентифицирането на убиеца, така ли? — попита Сондърс, обръщайки се към Хийт, вместо към Руук.
— Разследваме няколко улики — отговори тя.
— Но не можете да навлезете в подробности, прав ли съм? — попита Ламонт.
Изражението на Хийт остана мрачно.
— Да. Все още разследваме.
Сондърс почука по масата.
— Но ще докажете, че Джейми е невинен, нали?
Зададе въпроса като загрижен приятел, но освен това беше декан, довел стар приятел в университета. Хийт нямаше съмнение, че президентът на университета и управителният съвет го въртят на шиш.
— Със сигурност — заяви тя. — Вашият Джейми е и моят Джейми.
Сондърс пак се прокашля и тя си даде сметка, че това е нервен тик. Явно искаше да каже нещо, но не беше сигурен как.
— Критикуват ви, нали? — попита Хийт и изрече онова, което той премълчаваше. — Налага се да направите промяна.