— Върнахме се в началото.
Зад тях се чуха стъпки, последвани от познат глас:
— Да, но този път ние ще ви помогнем.
Руук извърна глава и се ококори, щом зърна Мигел Очоа и Шон Роули.
— Роуч! — възкликна Руук.
— Какво правите тук, момчета? — слиса се Хийт, а Очоа се ухили.
— Разрешихме случая, взехме си почивен ден и решихме, че не бива да оставим мъжът ти да се мъчи без нас.
Руук опря длан на гърдите си.
— Дошли сте чак дотук заради мен? Признайте си, че ме обичате.
— Признавам, че ми харесаха ребрата на скара, които ни приготви веднъж — каза Очоа.
— Кога?
— На миналия Ден на бащата, помниш ли? Само ние си бяхме, без деца, така че ти…
Руук се изкиска и го прекъсна:
— Вярно. Реших, че ще е приятно да прекараме един Ден на небащата. Сърцето ми се стопля, като си помисля, че си го запомнил, Мигел.
— Радвай се на любовта, все едно как я получаваш — каза Очоа. — В твоя случай е заради свинските ребра.
Роули вдигна замислен поглед към небето.
— Не знам, на мен повече ми хареса онзи киш „Лорен“, който приготви на Деня на майката.
Очоа го халоса по рамото.
— Какво ти има, бе, човек?!
Роули отстъпи крачка назад.
— Това пък за какво беше?
— Сега ще ти кажа за какво!
Мненията на Очоа винаги бяха категорични, независимо дали се възмущаваше, че някой предпочита киш пред ребра, или от това, че трябва да се запознае с родителите на жена, с която излиза без ангажименти.
— Само ти би избрал яйца пред скара, Роули!
Това беше примамка и Роули се хвана.
— Само аз? Какво значи това?
— Че си губиш картата за мачовския клуб, това значи! — съвсем сериозно го уведоми Очоа, но Роули нямаше да се откаже.
— Така ли? Щом я губя, защото съм харесал киша на Руук, той какво губи, задето го приготви, а?
Руук го зяпна с отворена уста.
— Ей, защо намесваш и мен в тая глупост?
— Извинявай, Руук — каза Роули и погледна кръвнишки към Очоа. — Странични щети. Понякога партньорът ми просто ми къса всичките нерви едновременно.
Преди някой да успее да отговори, се намеси Хийт.
— Смайващо интелигентен дебат, но може ли да ми разкажете за Джун Чин? Наистина ли разрешихте случая?
— Наистина — отговориха Роуч в един глас.
— Права беше, капитане, „кафе“ невинаги означава „кафе“.
— В този случай означава „пищови“. Жертвата е затънала до врата…
— Какво значи това? — попита Руук.
— Роулз, чу ли? — изкиска се Очоа. — Мъжът с мозък като сюнгер не знае какво е пищов.
Руук изкриви насмешливо уста.
— Знам какво е пищов, смешнико.
Хийт отново сложи край на пуйченето, като се обърна към най-зрелия сред присъстващите мъже.
— Роулз, разказвай.
— Разбира се, капитане. Джун Чин е бил част от група хлапета, които са пишели есета вместо състудентите си. Неговите много се търсели и според един от „колегите“ му на него му писнало да дели приходите си. Искал да елиминира посредника, така че се отделил и започнал „да ходи на кафе вечер“.
— Евфемизъм за среща с клиент, така ли? — обади се Руук, а Очоа потупа с пръст по върха на носа си.
— Доказа се, Холмс.
Руук наведе доволно глава, а Хийт попита:
— И какво?
Роули продължи разказа си:
— Срещите „на кафе“ били доста доходоносни. Чин решил да наеме някои от доскорошните си „колеги“ и основателите на първия кръжок малко се ядосали.
— Убили са Джун Чин заради пищови — обобщи Хийт, стигнала до единствения логичен извод.
— Точно така — потвърди Роули. — Убийците го вдигнали върху статуята, за да служи за предупреждение. Не искали и други да дезертират от групата.
— Добра работа, момчета.
— Без твоето хрумване нямаше да успеем — каза Очоа, отдавайки заслугите, които й се полагаха.
Хийт им обясни какво знаят за убийството на Клоуи Мастърсън и за всичко, което ги беше довело до настоящия момент. Роули подсвирна, а Очоа измърмори:
— Еха! Това е като халюцинация!
— Продължителна и много странна — кимна Руук.
Хийт вече губеше търпение. И тя искаше да разреши своя случай.
— Да се размърдаме вече, става ли? Умирам да се прибера у дома. — Тя погледна втренчено към Руук. — Под „у дома“ разбирам Манхатън.
Руук преплете пръсти, изправи показалците и ги насочи към сградата.
— Да действаме тогава.