Выбрать главу

Хийт, Очоа и Роули го последваха по алеята. Вероятността да се вмъкнат лесно не беше голяма, но решиха първо да опитат през главния вход. Точно както очакваше Хийт, той беше заключен.

— План „Б“ — заяви тя и ги поведе към увисналата ограничителна лента, която обграждаше сградата. Обиколиха я цялата, докато намерят един зле закован прозорец. Руук надникна през стъклото и веднага запя стара песен на „Бийтълс“:

— Тя влезе през прозореца на банята! — После добави, без да престава да тананика: — Някой да има железен лост?

— О, да, винаги си нося, в джоба ми е — каза Очоа и прихна. — О, момент, то не било лост.

Хийт забели очи. Макар че им беше началник, Мигел и Шон я смятаха за едно от момчетата и не смятаха за необходимо да си мерят приказките в нейно присъствие.

— Супер — коментира тя.

— Да, нали? — ухили се Очоа.

— Убедена съм че, хм, лостът ти е впечатляващ, но прозорец няма да отвори. Обиколете наоколо, момчета, трябва да влезем вътре.

— На никой ли не му хрумна, че може просто да помолим да ни пуснат? — попита Роули.

— Не става — отговори Хийт. — Знаем, че бащата на Клоуи е член на ордена на масоните, а Руук ми разказа, че от „Череп и кости“ вероятно имат топла връзка с ЦРУ. Ами ако „Тектон“ имат топла връзка с масоните? Но не с масоните.

И тримата мъже се втренчиха в нея, но накрая се обади Руук:

— Това не го разбрах.

— Помниш ли тефтерчето на нощната масичка на Клоуи? Онова със скиците?

— Разбира се. Очи, пера, геометрични фигури…

— Ето какво си мисля. Тя внезапно се е сближила с баща си, който съвсем случайно е масон. Открила е доказателства за съществуването на тайното университетско общество „Тектон“. Страхувала се е от нещо и се е канела да сподели разкритията си с теб, Руук, защото си известен с любовта си към конспиративните теории. Искала е да разбере дали старите ти бележки потвърждават онова, което е открила или си е мислела, че е открила.

— Има само един проблем — каза Руук. Освен конспирациите той обичаше и да се прави на адвокат на дявола. — Масоните не са тайна организация, нито се занимават с нелегална дейност.

— Напълно ли си сигурен в това? — попита тя. Ако беше разбрала нещо през изминалите няколко часа, то беше, че във всяка организация има скрити нива. Дори ръкостискането между Реймънд Ламонт и Кейдън Сондърс подсказваше, че между тях има нещо повече от обикновена дружба, нещо, което вероятно е започнало още по време на следването им.

Руук отговори честно:

— Не, не напълно.

Очоа прочисти гърлото си.

— Добре, значи в този университет има тайна организация, която има още по-тайна топла връзка с масоните, които от своя страна имат още по-тайна и по-топла връзка с нещо друго, правилно ли те разбрах?

— Звучи фантастично, знам — каза Хийт. И на нея й звучеше така, особено след като Очоа го обобщи толкова сбито. — В момента обаче с друго не разполагаме. А сега да измислим начин да влезем в тази сграда.

— Разпръснете се — каза Роули. — Да обиколим района, положително ще намерим нещо, с което да разковем дъските.

Роуч тръгнаха в една посока, а Хийт и Руук — в противоположната.

— В багажника ти нищо подходящо ли няма? — попита Хийт.

— В този на колата ми вкъщи има, в колата ми под наем — не.

Обиколиха сградата и се срещнаха с Роуч пред предната врата. Хийт видя, че са с празни ръце, но все пак попита:

— Намерихте ли нещо?

И двамата разпериха ръце.

— Нищо — отговори Очоа.

Отново се пръснаха, вперили погледи в земята, в случай че са пропуснали нещо. Не бяха. Очоа и Роули отново се присъединиха към нея отпред, но кой знае как Руук беше успял да изчезне по пътя. Хийт заслони очите си с ръка и огледа терена край сградата. Когато погледът й описа пълен кръг, тя се обърна и се сепна. На прага стоеше съпругът й.

— Желаете ли да влезете?

Той отвори широко вратата и ги покани вътре.

— Как успя да се вмъкнеш? — попита Очоа с присвити очи.

Тези на Руук весело святкаха.

— Когато стана ясно, че няма да намерим инструмент, с който да разковем дъските на прозореца, отново се пробвах с останалите. Нали се сещате, в случай че сме пропуснали някой.

Роули кимна одобрително.

— И намери отворен, така ли?

— Не точно, но попаднах на един с разхлабено парче стъкло. Едва го докоснах и кабам, то се пръсна под деликатния натиск на пръстите ми.

— Кабам? — повтори Очоа.

— Пръсна се? — повдигна вежда Роули. Хийт замълча. Тя отлично познаваше пръстите му и добре знаеше на какво са способни. Тръгна напред, разминавайки се със съпруга си, Роуч я последваха, а Руук затвори вратата.