— Добре, момчета, да се пръснем.
— Какво точно търсим? — попита Роули.
— Скришно място — отговори Руук и кимна многозначително. — Всъщност бърлога. Скривалище. Тай…
Хийт вдигна ръка, за да го спре.
— Ясно, Руук. Тайно помещение.
— Добре, де, щом те удовлетворява такова тривиално описание…
— Място, където хората се събират да си шушукат, така ли? — попита Роули.
— Именно — потвърди Руук.
— Тоест, тайно помещение — кимна Роули.
Хийт плесна с ръце и надприказването веднага престана.
— Ако сте приключили, хайде да намерим тайната, секретна, скришна бърлога, става ли?
— Тъй вярно, капитане — отвърна Очоа.
Преди да се пръснат, тя извади телефона си и им показа снимка на страница от тетрадката на Клоуи. Според Хийт рисунката на нея представляваше символа на „Тектон“ — буквата Т, оградена от триъгълник.
— Търсете и това — каза тя и четиримата отново тръгнаха да търсят вход.
— Ей! Елате, намерих го!
Гласът на Руук сякаш се надигна от пода на празната сграда и Хийт се опита да определи посоката. Стори й се, че идва отляво и тръгна натам.
— Къде си? — извика тя.
— В коридора, където са стаи 200 и нагоре, чак накрая!
— Аз съм при 100 — извика Роули и докато наближаваше към Хийт, шумът от стъпките му се усили.
— Аз при 300 — обади се Очоа.
Хийт ги чуваше съвсем ясно и тръгна по един от останалите два коридора. Точно когато забеляза табелката с надпис 200, Руук пак ги извика:
— Идвате ли, или приключенствам сам? Искам да ви кажа, че в недрата на ада е доста тъмно!
Очоа погледна към Роули.
— Идея си няма какви ги говори, нали?
— Никаква.
— Идваме! — извика Хийт и тръгна надолу по коридор 200 заедно с Роуч.
Само дето така и не стигнаха до Руук, нито знаеха къде е. В края на коридора нямаше никой. По стените бяха монтирани витрини, една от които празна и покрита с дебел слой прах. От двете страни имаше класни стаи и офиси, всичките със заключени врати.
— Къде е той? — озърна се Роули. — Пич, къде си?
— Той е призрак — заяви Очоа.
— Не, не съм призрак — чу се приглушеният глас на Руук. — Макар че действително се чувствам като обитател на света на сенките.
Хийт се завъртя още веднъж и раздразнението й нарасна.
— По дяволите, Руук, къде си?!
— Брато, стига вече, покажи се! — присъедини се и Очоа.
Тримата се наредиха в кръг, гръб до гръб. На Хийт й се прииска да преброи до три, сякаш заплашва палаво дете, но Руук беше възрастен човек, далеч по-палав от всяко хлапе, което бе срещала някога. Вярно, те се свеждаха до племенницата й, но тя беше перфектна и нямаше нужда от заплахи.
Точно когато смяташе да тропне с крак и да му извика да се покаже, и то веднага, витрината в дъното внезапно се отвори, в коридора пристъпи Руук, разперил ръце, и за миг остана неподвижен, с глупава усмивка на лицето. Хийт знаеше, че очаква реакция. Тя беше много доволна, че може би е открил онова, което търсеха, но раздразнението надделя над любопитството й. Сякаш се състезаваха кой ще премигне пръв, той или те тримата с Роуч.
Накрая Руук се отказа, наведе глава и тежко въздъхна.
— Добре, де, добре, разбрах. Но вижте! Скрита врата!
— Виждам.
Хийт застана до него и огледа рамката на гърба на рафта. Нищо не подсказваше, че той всъщност е врата. Няма как, трябваше да похвали Руук за откритието.
— Предавам се, как я откри?
— Мислех, че никога няма да попиташ.
Хийт отстъпи, за да може той да затвори тайната врата, която изчезна с прищракване. Този път тя проследи очертанията на рафта от външната страна, от пода до горния ръб и после оттатък. Нямаше лостове. Нищо не подсказваше, че това всъщност е врата, нито как може да се отвори.
— Чудесно е изработена, но веднъж писах материал за историята на магията и попаднах на куп информация за тайните коридори. Може да се изненадате, но в старите къщи се срещали доста често и водели до скривалища, кръчми през Сухия режим, нелегални хазартни заведения и така нататък. Аз събрах две и две, разбира се — магия, тайни врати — и си дадох сметка, че тук сякаш няма мазе…
— Да, не видяхме стълбище или асансьор, които да водят надолу — обади се Очоа. Руук щракна с пръсти и посочи към него.
— Именно. Ако имаше тайна врата, тя би водила към мазето, а ако съществува таен лост за отварянето й, може би ще представлява Т в триъгълник.
— Има ли такъв? — попита Хийт. Откритието му я беше впечатлило въпреки театралниченето. За Руук то бе нещо естествено, майка му беше добър учител.