Лицето на Руук светна.
— Толкова съм горд с теб! Сладката ми Ники Хийт се впуска в абстрактния свят на думите!
— Опитвам се да се впусна — поправи го тя. — И за момента не се справям никак добре.
— Какво измисли?
— Каквото чу. Че птицата може би е Клоуи.
Той повдигна вежди.
— И толкова, а?
— Отказах се от първите два реда.
Той седна до нея на ръба на леглото и прочете на глас записките в тетрадката на скута й.
— „Беше нощ, слънцето залезе, на небето нямаше звезди.“ Доста е очевидно, не смяташ ли?
Тя настръхна, засрамена от аматьорския си анализ.
— Не, не смятам. Затова преминах към птицата.
Той огледа стихотворението в тетрадката за момент, а после се изправи и отиде при бялата дъска. Извади един от своите специални моливи „Блекуинг“ 602 от вътрешния джоб на сакото си и посочи към стихотворението, което Хийт беше преписала върху нея.
— Ето какво мисля аз. Готова ли си?
Тя се плъзна до самия ръб на леглото и подпря лакти на коленете си.
— Повече от готова.
Изражението му моментално премина от професорско към флиртаджийско.
— Следовател Хийт, не мислех, че сте…
Тя не му позволи да довърши.
— Не съм. Продължавайте, професоре.
Той кимна, но строго я изгледа.
— Много добре, но ще продължим тази дискусия по-късно.
Хийт нямаше и капка съмнение в това.
— Чудесно. Кажи сега какво мислиш за стихотворението.
Руук посочи към първия ред с гумичката на молива си.
— „Спуска се мрак“ очевидно е метафора за факта, че са ги разкрили. Ако приемем, че, както смяташ ти, птицата действително е Клоуи, стигаме до извода, че мракът се е спуснал заради нея. Следователно „вървим към нощта“ означава, че които и да са, лошите явно се притиснати до стената и трябва да предприемат нещо.
Докато Руук записваше анализа си на дъската, Хийт се беше вторачила в него и премисляше сексуалните му увертюри отпреди няколко секунди.
— Никога не съм била толкова възбудена, колкото в този момент.
Той веднага изправи гръб. Перчеше се като паун.
— Ами, да продължавам тогава.
Тя метна тетрадката настрани, кръстоса крака и се наведе напред.
— Ако обичаш.
— Гората. Това също символизира нещо, но на този етап не съм съвсем сигурен какво, така че ще го мислим после.
Той пъхна молива зад ухото си, замени го с маркер и загради думата.
— „И наближава краят на играта“? — подкани го Хийт.
— Това може да означава само едно, мила ми съпруго: че Клоуи трябва да умре. Трябва да елиминират проблема, а проблемът е птицата. Ако Клоуи е птицата, би трябвало да са я изобразили със славей, лястовица или гълъб. Те са прелестни и не живеят в мрачна, заплашителна среда. Затова краят на играта може да означава единствено края на Клоуи. А в гората — мястото, където е било извършено убийството — ще я убият.
— Убиха я — поправи го Хийт.
Руук дописа бележките си на бялата дъска, после сложи капачката на маркера и отново седна до нея.
— Убиха я.
Между тях за миг се спусна мълчание, а после двамата едновременно изправиха леко рамене, спогледаха се и казаха:
— Те.
— Те… тоест, организацията, а не конкретна личност — каза Ники. — Не я е убил един-единствен човек.
— Може да го е извършил един човек, но убийството е замислено от групата. Онзи, който я ръководи, е написал стихотворението. То е бойният вик.
— За „Тектон“? Или…
— За масоните — довършиха двамата в един глас след още един продължителен поглед.
Хийт обмисли в каква посока я бе повело стихотворението и после се върна назад, съсредоточавайки се в снимката на Крисчън Фоти.
— Помниш ли какво каза бащата на Клоуи, когато Иън го разпитваше за детството й?
— Разбира се — кимна Руук. — Че известно време ходел да я вижда. През уикендите. И че постепенно престанал.
— Да, защото се върнал у дома и отишъл да следва — довърши Хийт, която вече виждаше връзката. — У дома в Камбрия. В този университет.
— Спокойно може да е бил член на „Тектон“, докато е учел тук — каза Руук, но Хийт отново зацикли.
— Добре, да приемем че е бил. Това какво общо има със смъртта на дъщеря му?
Замислиха се за минута.
— „Нещата не се развиха така, както планирах“ — тихо изрече Руук. После гласът му се усили: — „Нещата не се развиха така, както планирах.“
Беше го чувала и преди, но къде? Внезапно се сети.
— Това бяха думите на Фоти за семейството му.
Руук пак свали капачката на маркера и започна да пише.
УНИВЕРСИТЕТСКО ОБЩЕСТВО „ТЕКТОН“ —>