ТОПЛА ВРЪЗКА С НЕЩО ДРУГО ПОСРЕДСТВОМ
МАСОНИТЕ?
ДАЛИ КЛОУИ Е ОТКРИЛА ВРЪЗКАТА И ЗАТОВА
СЕ Е СБЛИЖИЛА С БАЩА СИ? ФОТИ ДОКОЛКО
Е ЗАБЪРКАН? КАКВО НЕ СЕ Е РАЗВИЛО ТАКА,
КАКТО Е ПЛАНИРАЛ?
Той се обърна с лице към Хийт.
— Ами ако не е имал предвид това, че е изоставил децата си? — попита той и почука по снимката на Фоти с маркера. — Ами ако всъщност е замесен в смъртта на дъщеря си?
Хийт не смяташе да го прекъсва, докато съчинява. Руук гледаше на нещата по начин, който не й се отдаваше.
— Продължавай.
— Ами ако не е искал тя да умре… или не е знаел, че ще я убият?
— Тя е птицата, защото онова, което е открила, е трябвало да остане скрито. Наложило се е да й попречат да пропее, така да се каже.
— Действала е сама, проучвала е материал, който не е искала да публикува в „Джърнъл“ — каза Руук. За което имаше само една логична причина.
— Също както когато са дръпнали шалтера на твоя материал — каза Хийт. — Някой от вестника явно е член на „Тектон“.
— Майкъл Уортън! — изрекоха двамата в един глас, а тя продължи общата им мисъл:
— Майкъл отказва да публикува статията, но Клоуи не желае да се откаже. Защо?
— Защото с помощта на баща си е разбрала, че става дума за нещо по-сериозно.
— Затова е продължила да рови, но подновеният контакт с Фоти и въпросите, които е задавала, са я издали.
— Защо е продължила да рови? — попита Руук.
Въпросът беше риторичен, но Хийт въпреки това му отговори:
— Може да е била обидена на баща си, защото ги е изоставил.
— Може, може. Според моя опит обаче разследващият журналист продължава да върви по следата, защото знае или поне се надява, че тя води към някакво разкритие и че именно той ще го направи. В началото може да тръгне по нея от любопитство или по лични причини, но напред го движи именно потенциалът за нещо голямо. Както при „Уотъргейт“. И склада на Ал Капоне.
— Експозето на Клоуи — каза Хийт, спомняйки си думите на Джейда. После се изправи и отново застана пред бялата дъска. — С какво толкова ги е заплашвало, за да решат да я убият?
Тя отново се сети за думите на Крисчън Фоти. „Нещата не се развиха така, както планирах.“
— Да се върнем обратно на тази фраза. Ако птицата е Клоуи, а мракът е фактът, че е открила нещо, което някакви хора, може би масоните, искат да потулят, значи те са я убили. Каквото или където и да е гората, те са стигнали до края на играта с Клоуи.
— Ако нещата не са се развили така, както е планирал баща й — каза Руук, — значи той знае какво е станало.
23
След бърз поглед в интернет Хийт и Руук намериха адреса на Крисчън Фоти. Ако не го откриеха там, щяха отново да се отбият в масонската ложа. Оказа се, че пътят не е дълъг — Фоти живееше в ниска четвъртита сграда недалеч от университета. Почукаха три пъти и накрая той им отвори. Изглеждаше още по-измъчен и съсипан, отколкото при първата им среща. Кожата му беше станала белезникава и изглеждаше още по-бледа заради измития цвят на косата и изморените му очи. Сякаш беше остарял с десет години, може би и повече.
— Господин Фоти — каза Хийт и показа значката си, — имаме още няколко въпроса. Може ли да влезем?
Докато се навеждаше, за да огледа значката по-внимателно, Фоти се препъна и Руук го хвана за едната ръка, а Хийт за другата. Тя допусна грешката да вдиша и едва не отскочи заради миризмата на вкиснал алкохол, която я обля. Фоти очевидно се опитваше да притъпи болката с „Джак Даниълс“.
— Да влезем — каза Хийт и го насочи към вътрешността на апартамента.
Фоти се отскубна от ръцете им, със залитане се добра до един диван с кафява тапицерия, простря се по гръб върху него и покри очите си с ръка. Изпод маншета му надничаха тъмните очертания на татуировка.
— Не искам да говоря — измънка той.
— Пиян е като кирка — безгласно изрече Руук.
Хийт седна до масичката, точно срещу Фоти.
— Помогнете ни малко и ще ви оставим на мира.
Той не се помръдна. Ако разголеният му стомах не се надигаше, тя щеше да, се зачуди дали не е умрял.
— Господин Фоти?
— Тя трябваше да се откаже — каза той накрая.
Хийт се нуждаеше именно от това въведение.
— Но материалът е бил твърде добър.
— Не, не, не. Беше опасен! — със заваляне изплю той. — Опасен, не добър. — Фоти се прегърби в опит да подпре лакти на треперещите си колене. — Защо не престана? — Гласът му изтъня от раздразнение. — Казах й! Трябваше да спре!