Нямаше и капка съмнение, че Куули е патриот. На стената зад дългата маса висеше голяма картина с американското знаме, отляво върху масата — истински американски флаг, а отдясно — знамето на щат Ню Йорк. Виждаха се само части от герба — малко зелено от планините, малко жълто (слънцето), гърдите и главата на орел, кацнал върху глобус, и буквите cel (от Excelsior). Хийт забеляза и други подробности: отворен стек безалкохолно „Планинска роса“, полицейска униформа и дъждобран на закачалка, полуизяден сандвич и огромна торба чипс „Доритос“, чийто отвор зееше като грамадна черна дупка. Бяха прекъснали обяда на Иън, но на нея не й пукаше.
Той посочи към столовете.
— Седнете.
— Теорията ни е следната — започна Хийт, след като Иън се настани на собствения си стол. После му разказа за тайното университетско общество, ордена на масоните и евентуалната връзка с илюминатите, а той скептично присви очи.
— Илюминатите? Сериозно?!
— Съвсем сериозно — каза Руук. За пръв път се обаждаше.
— Заради татуировка на ръката на Фоти, която си зърнал само за миг, правилно ли те разбрах?
— Иън, не се дръж като задник.
Той отмести очи към нея.
— Не мислех, че се държа като задник, но определено ми се струва, че теорията ви е малко конспираторска.
— Конспиративните теории почиват на факти — каза Руук. — Повечето хора предпочитат веднага да ги обявят за абсурдни, но ако се вгледат малко по-отблизо и обмислят фактите, ще ги приемат по-лесно.
— И ти ги приемаш, така ли? — попита го Иън.
Всеки път, когато станеше дума за някоя конспирация, Руук се ухилваше с усмивка, която приличаше на плитко V — ъгълчетата на устата му се извиваха нагоре, долната устна се притваряше, а очите му блестяха от вълнение.
— Всъщност, да. Приемам възможността не всичко винаги да е точно такова, каквото изглежда.
Иън извъртя очи. Явно не беше убеден и освен това изглеждаше така, сякаш пет пари не дава.
— Какво друго потвърждава тази ваша теория?
Хийт му разказа за тайното помещение в сградата „Забро“ в университета и за бележките на Клоуи по този въпрос.
— Надушила е нещо, Иън. Разгадала го е и трябва да видим отново тетрадката й. Вече знаем по каква следа е вървяла и искаме да огледаме записките й през нейния поглед. Иън опря лакти на бюрото си и преплете пръсти. После подигравателно се изсмя.
— Тайни общества. Наистина ли?!
Руук се изсмя по същия начин.
— Наистина! Тайни общества. Изглежда са навсякъде, особено тук.
Тогава Хийт облекчено въздъхна. Внезапно си беше спомнила нещо за Иън Куули. Въздишката, смеха, при него това обикновено изразяваше примирение, а в случая — че е съгласен с тях.
Той се изправи и каза:
— Чакайте тук.
После излезе от офиса и няколко минути по-късно се върна с тетрадката на Клоуи. Подаде я на Ники, без да се поколебае, което я озадачи. Зависеше от него за неща, които в 20-то обикновено бяха на нейно разположение, това я изпълваше с безпокойство и сега скритите му мотиви изведнъж й се сториха подозрителни. Работата й я беше научила, че хората обикновено мислят първо за собствения си интерес. Полицаите не бяха изключение.
Руук едва успяваше да се сдържи и придърпа стола си по-близо до нейния в очакване Хийт да отвори тетрадката.
— Полицай Брекънстийн и аз цял следобед я разглеждахме — каза Иън. — Намерихме няколко възможни следи, но от тях нищо не излезе. Обмислям възможността смъртта на жертвата да няма нищо общо с материала, по който е работела. Смятаме, че е имала приятел. Това също е път, по който можем да тръгнем.
Иън предлагаше пътища, но онова, на което се бяха натъкнали с Руук, беше магистрала. Хийт знаеше как се играе тази игра.
— Разговаряхме със съквартирантката й, с главния редактор на вестника и с баща й. Никой не спомена, че е имала приятел.
Той повдигна рамене.
— Тогава познат с привилегии. Така или иначе, знаем името му — той посочи към тетрадката в ръката й. — Места, където са се виждали, драсканици… В момента го търсим.
Хийт се опита да не се сърди на Иън, че я е изпреварил. Ако беше разполагала по-дълго с тетрадката, и тя щеше да направи същото откритие.
— Как му е името? — попита Руук.
Иън прочисти гърлото си.
— Тод Рейнълдс.
Това име… Хийт си спомни снимките в апартамента, в който бяха живели Клоуи и съквартирантката й. На една от тях бяха видели брата на Тами. Тя не им ли каза, че името му е Тод?
Руук хапеше долната си устна, за да се сдържи. Изглежда и той беше стигнал до същия извод.
— Полубрат? — прошепна той на Хийт и тя кимна. Логично беше.