Иън погледна първо към нея, а после и към него.
— Името ви говори нещо, както виждам.
— Всъщност да — отговори тя. — Сигурно си разпитал съквартирантката на жертвата?
— Може да не сме Манхатън, но не ни подценявайте толкова, капитан Хийт. Полицай Брекънстийн я разпита. — Сега той изглеждаше по-сериозен и дори се приведе напред, надделявайки над комплексите си. — Защо?
— Защото съквартирантката, Тами Бъртън, има брат — каза Хийт.
Руук прочисти гърлото си и нанесе съкрушителния удар:
— Който се казва Тод.
25
Докато водеше Тами Бъртън към стаята за разпити, капитан Хийт внимателно я наблюдаваше. При първата им среща очите й бяха възпалени от плач. Този път пак червенееха, но от тревога. Положително се чудеше защо са я привикали в полицейското управление. Имаше много бохемски вид — тюлена пола, бяла блуза с дълги бухнали ръкави. Червеникавокестенявата й коса бе хваната в хлабав кок, а умишлено изтеглените от него кичури обграждаха лицето й привидно небрежно.
Хийт я отведе до един стол и затвори вратата на малката стая, а младата жена притеснено погледна към продълговатото правоъгълно огледало на стената. Очевидно беше гледала достатъчно полицейски сериали, за да е наясно, че то е двойно и някой зад него следи всичко.
Хийт се извини и излезе. Искаше да остави Тами да се препоти за минута-две — колкото по-тревожна я завареше, толкова по-лесно щеше да й бъде да я стресне и да се добере до истината.
В стаята за наблюдение стоеше Руук, съвсем сам.
— Иън излезе ли? — попита го тя.
Без да сваля очи от Тами, той отвърна:
— Каза, че ей сега се връща. Оставяш я да се пържи, добър план. Така ще я пречупиш по-лесно, ако има нещо за пречупване, разбира се.
С Хийт бяха партньори толкова отдавна, че той отлично познаваше и хватките, и мотивите й. Двамата застанаха един до друг и се втренчиха в Тами Бъртън. Хийт винаги следеше на първо място очите, а на второ — ръцете. Тами ги скръсти, после ги стисна и ги вдигна до носа си, после пак ги отпусна и накрая посегна да пъхне кичур коса зад ухото си.
— Защо си толкова нервна? — измърмори Хийт.
— Според мен защото крие нещо, но опитът ме е научил, че това се отнася за повечето хора — каза Руук.
Тя го погледна изпод вежди, забеляза стегната челюст и втренчения му поглед и се намръщи. Руук обикновено беше олицетворение на оптимизма, това беше една от причините да го обича толкова. Самата тя разследваше убийство след убийство и постоянно беше изложена на тъмната страна на човечеството. Руук беше лъчът светлина, който й напомняше, че на тази планета има и немалко доброта, но може би след толкова години в нейния свят и този лъч започваше да угасва.
— Започваш да говориш цинично, Руук. Не ти прилича.
— Не съм циник, реалист съм. — Той се обърна към нея. — Стига, Хийт, знаеш какво имам предвид. Това ни е работата, нали? Убиват човек и ние трябва да пресеем всички лъжи и измами, за да стигнем до истината. Почти всеки, който е замесен, има какво да крие.
— Ти имаш ли? — попита го тя.
— Не. Аз съм отворена книга, Хийт.
— И няма никакви скрити гънки в корицата?
— Като например бивша съпруга, която до момента не съм споменал?
— Туш — каза тя.
Ако не беше лукавата извивка на устата и искрицата в очите му, коментарът на Руук щеше да носи друго значение.
— Добре — кимна Хийт. — Какво точно се опитва да скрие Тами Бъртън? Това е въпросът, на който трябва да отговорим, защото ако съдя по езика на тялото й, определено съществува нещо, което не иска да узнаем.
— Сигурно, че брат й е имал нещо общо със смъртта на Клоуи. Аз поне така смятам.
Хийт нямаше търпение да започне, така че остави Руук насаме с размишленията му, върна се в стаята за разпити и седна срещу Тами.
— Съжалявам, че те накарах да чакаш.
Младата жена скри треперещите си ръце в скута си. Не успяваше да погледне Ники в очите, а гласът й пресекваше.
— Защо съм тук? Казах ви всичко, което знам.
— Така ли? — Хийт беше донесла тетрадката със себе си, така че я отвори и се консултира с написаното. — Защото си спомням разговора ни и ти изобщо не спомена, че брат ти е излизал с Клоуи.
Тези думи натежаха помежду им като буреносен облак.
— Те, ъ-ъ, скъсаха, затова не мислех, че е важно.
Хийт реши да пренебрегне отговора й, поне засега.
— Разкажи ми нещо повече за брат си. Или ти е полубрат?
— Да, една майка, различни бащи.
— Добре, значи твоят полубрат Тод е излизал с най-добрата ти приятелка Клоуи, която беше убита. — Хийт се наведе напред, следейки всяко движение на Тами, всяко едва забележимо трепване. — Защо не ти хрумна, че е важно да споделиш тази информация? Да не би… Предпазваш ли го, Тами? Това ли е причината? Мога да те разбера, той ти е брат, в края на краищата. Ако трябваше да избирам между най-добрата ми приятелка и брат ми… Е, кръвта вода не става.