Очите на Тами се насълзиха.
— Тод няма нищо общо с убийството на Клоуи. Повярвайте ми — замоли се тя, но Ники поклати глава и не отстъпи и на сантиметър.
— Защо да ти вярвам, Тами? Разследвам убийство, а ти вече скри доста важна информация.
— Казвам ви истината.
Телефонът на Хийт избръмча — беше получила есемес. Тя го погледна, кимна и се надигна от масата.
— Е, ще видим.
— Какво искате да кажете? Къде отивате?
— Свободна сте, госпожице Бъртън.
Хийт застана до вратата и зачака, без да я изпуска от очи.
Тами излезе и колебливо тръгна по коридора, но спря, щом видя кого е довел началник Куули. Хийт му кимна, сякаш за да каже „перфектно улучи момента“. Точно тогава, благодарение на собствения си усет или шесто чувство, Руук отвори вратата и също пристъпи в коридора.
Тами рязко се завъртя към Хийт.
— Какво става, по дяволите? Мислите си, че това е игра, така ли?
Руук пъхна ръце дълбоко в джобовете си и най-сериозно поклати глава.
— Напротив, госпожице Бъртън, изобщо не е игра. Убийството е нещо изключително сериозно.
Докато Тами обмисляше отговора му, Иън отведе Тод Рейнълдс в стаята за разпити, от която двете с Хийт бяха излезли току-що.
— Чакайте! — извика Тами и хукна натам. — Тоди!
Тя рязко спря, когато Иън тръшна вратата на около сантиметър от носа й и пак се обърна. Страхът и тревогата, която излъчваше преди, бяха изместени от отчаяние.
— Нали не мислите, че Тод е убил Клоуи? Не е той, казвам ви!
— Сигурна съм, че началник Куули ще изясни това по един или друг начин — отговори Хийт. Думите й бяха окуражителни, тонът — не, тя искаше Тами да продължи да се терзае и нямаше да я остави на мира, преди да е станало ясно какво крият с брат й. Изпроводи я по коридора, за да й покаже изхода, а Тами хвърли още един боязлив поглед към вратата, зад която се намираше Тод, и изчезна.
Руук пак се беше върнал в стаята за наблюдение, но този път се взираше в Иън и Тод Рейнълдс. Хийт ясно чуваше въпросите на Куули (който сякаш ги беше преписал от учебник), но младежът сякаш беше дал обет за мълчание.
— Нищо няма да издаде, нали? — каза тя и застана до Руук точно когато раздразненият Иън вече крещеше. Тогава се чу гласът на Тод. Дори през стъклото се виждаше, че на челото му е избила пот.
— Имам ли нужда от адвокат?
— От вас зависи, господин Рейнълдс. Криете ли нещо? — предизвика го Иън.
— Честно ти казвам, Хийт — обади се Руук и посочи с брадичка към Иън, — не разбирам какво си му харесала. Напълно му липсва твоят финес. Той е аматьор, а ти — творец, въобще не може да се мери с теб. Ти просто си друга работа. Профи. Друга класа. Супер…
— Ясно — прекъсна го тя. Вътрешно се усмихваше, но външно само изкриви насмешливо лице. — Не мислиш ли, че си леко предубеден?
— Журналист съм, не мога да си го позволя — сериозно я увери той, а тя сложи ръка на задника му и леко го стисна.
— Сериозно? Никакво предубеждение? Сигурен ли сте, господин Руук?
— М-м-м — ухили се той и вдигна вежди. — Е, така казано, госпожо Руук…
Огледалото се разтресе от силен удар и Иън изхвръкна от стаята за разпити. Преди Ники да успее да се обърне, той вече стоеше зад тях на прага.
— Този е като тухлена стена!
Хийт не беше съгласна. Тод мълчеше пред Иън, но може би щеше да сподели нещо с нея.
— Имаш ли нещо против да се пробвам?
Иън разпери ръце.
— Ако смяташ, че ще се справиш по-добре.
Тя хвърли бърз поглед към Руук и се върна в стаята за разпити. През годините беше провела много, като разчиташе на множество различни методи. Подходът й зависеше от няколко фактора — причината за въпросите, времето, с което разполагаха, състоянието, в което се намираше заподозреният и информацията, с която разполагаше Хийт на влизане. Докато адвокатите се стараеха да задават само въпроси, чиито отговори знаят, ченгетата ценяха онези, с които не са наясно. Целта им беше да подведат човека, когото разпитват, за да им разкрие точно онова, което отчаяно се опитва да скрие.
Понякога Хийт се втурваше като бик в стъкларски магазин с една-единствена цел — да го сплаши. Този подход бе изпробвал Иън с Тод, но без успех. Никакъв финес, точно както бе коментирал съпругът й. Бившият приятел на Клоуи очевидно беше притеснен, но си личеше, че е жилав. Хийт го беше наблюдавала достатъчно, за да реши, че няма да поддаде лесно.