След вербалната атака на Иън, Тод се беше стегнал като пружина, Хийт усети напрежението във въздуха още с влизането си. Той седеше абсолютно неподвижно, със скован гръбнак и изправени рамене. На никого нямаше да позволи да го мачка, но Хийт избра съвсем различен метод.
Усмихна се и го поздрави в опит да го успокои малко. После седна на стола насреща му, като се постара да не кръстосва ръце и да не свива дланите си в юмруци. Вместо това ги сложи на масата — жест, който подсказваше, че е открита.
— Извинявам се, че колегата ми се държа така — започна тя. Знаеше, че ако се извини от името на Иън, той ще побеснее, но нямаше друг начин да срути стената, с която се беше обградил Тод. Играеха на добро и лошо ченге — класически подход, който Ники не харесваше особено.
— Голям задник е.
Независимо дали действително беше така, Ники искаше да валидира чувствата му.
— Убийствата са рядкост в Камбрия и управлението влага целия си ресурс, за да залови убиеца. Сигурно разбирате, че началник Куули просто се опитва да стигне до дъното на тази история.
— Така ли? Ами, аз не съм убил Клоуи! — Той вдигна поглед към двустранното огледало и кресна: — Чуваш ли ме?! Не съм я убил аз! Обичах я!
— Любовта е сложно нещо, не е ли така, Тод? — попита Хийт и спокойният й глас привлече вниманието му обратно към нея. — Рядко върви точно както се надяваме, нали?
Зад стъклото Иън положително беше на път да избухне. Сигурно си мислеше, че Ники има предвид пропадналия им брак. Руук пък сигурно се перчеше заради неочаквания романс, който се бе разгорял помежду им.
За първи път след влизането на Хийт Тод наведе глава.
— Тя беше прекалено заета… прекалено вглъбена в статията, която пишеше, за да има връзка. Аз я исках много повече от нея.
— Клоуи ли скъса с вас?
Той я изненада, като поклати глава.
— Не, аз сложих край. Тя беше най-умният човек, когото познавах, но не умееше да тълкува знаците в една връзка. Вече просто не издържах.
При такъв разпит трудното беше да отсееш истините, полуистините и откровените лъжи. Тод не беше споменал повторно, че иска адвокат и въпреки коравата си фасада започваше да се пропуква. Стената падаше. Ако се наложеше, Хийт бе готова да се обзаложи, че е искрен с нея.
— Тя как го прие?
Тод избърса единствената сълза, която се бе стекла по бузата му.
— Не мисля, че изобщо й направи впечатление.
Освен ако беше извънредно талантлив актьор, момчето очевидно имаше чувства към Клоуи. Хийт деликатно го подбутна още веднъж:
— Какво искате да кажете?
— Клоуи имаше склонност да се вманиачава. Интересуваше я единствено материалът, върху който работеше, хората край нея просто не получаваха същото внимание.
Хийт си спомни, че именно Клоуи се е обаждала на баща си отново и отново. Ако казаното от Тод беше вярно, това потвърждаваше подозренията им, че не се е опитвала да се сближи с него, че всъщност е целяла нещо друго. Нещо, свързано с проучванията й.
Тод продължи, без да го подканват:
— Аз скъсах с нея, но тя дори не се смути.
Хийт преплете пръсти, без да сваля ръце от масата.
— Господин Рейнълдс, имаме нужда от помощта ви.
Той затвори очи. Дишаше пресекливо, а гърдите му бързо се надигаха и спадаха и Хийт отдели секунда-две, за да го огледа както трябва. Брадичката на Тами беше заоблена, а неговата — квадратна. И двамата имаха трапчинка, но тази на Тод беше по-ясно изразена. Също като тези на Тами, очите му бяха светлокафяви. Очевидно беше, че са брат и сестра — най-доминантните, разпознаваеми черти присъстваха и у двамата.
— Всичко ще направя. Как да помогна? — каза той миг по-късно и отново я погледна.
— Клоуи разговаряше ли с вас за материала, който пишеше?
— Само за него говореше, беше обсебена.
— Тод, чуйте ме — каза Хийт с искрено, умолително изражение. — Подозираме, че е била убита, тъй като се е готвела да напише въпросния материал. Знаете ли нещо, което би могло да ни бъде от полза? Можем да накажем убиеца й.
Той не се замисли, преди да заговори.
— Всичко започна с няколко ритуала, които видяхме в кампуса. Работата е там, че не бяха посвещения в братство.
Въпреки че разговорът се записваше, Хийт си водеше бележки и се намесваше, където сметнеше за необходимо.
— Откъде разбрахте?
— Бяха с черни качулки на главите. Всичко беше много потайно, нали разбирате? Освен това мъжете, които не носеха качулки, не бяха студенти. Носеха костюми, единият беше с дебела книга под мишница. Накрая отведоха онези с качулките до някаква камионетка. Странно беше.