— А през пролетта и лятото по пътеките е пълно с хора.
— Именно.
Взираха се първо в картата, после в бялата дъска и обратно. След няколко минути размисъл Хийт стана, свали капачката на един от маркерите и задраска националния парк „Хамилтън“. Беше го записала, за да го обмислят като вариант, но сега й се струваше, че е малко вероятно „Тектон“, масоните или илюминатите да се събират там.
— Само едно място ми се струва логично — заяви Руук след още няколко минути.
— Знам — каза Хийт, а после двамата довършиха в един глас:
— Масонската ложа.
— Много обичам, като стане така — каза той, притегли я към себе си и я целуна по устните.
— И аз — кимна тя.
— Чудя се…
Руук замлъкна, поглади брадичката си и се отдаде на мислите, които се въртяха в главата му.
— Какво?
— Невъзможно е всички масони да имат нещо общо с илюминатите. Спомни си бележките на Клоуи. Беше нарисувала стълбища, помниш ли?
Хийт ясно си представи онези страници. На едната имаше стълбище, което я пресичаше по диагонал. До него Клоуи беше нахвърляла бележки за, както се беше оказало, „Тектон“. На съседната се виждаше още едно стълбище, нарисувано по-подробно, със светлосенки и чертички по ръба. На следващата имаше трето. Клоуи беше драскала из цялата тетрадка, но тук фигурките бяха най-много — слънца, луни, букви V, американското знаме, пирамида, триъгълници, кръгове и квадрати.
Хийт извади телефона си, зареди снимките на тетрадката и намери онези, които искаше да разгледа. Клоуи беше нарисувала поредица от геометрични фигури с кръг в центъра. Приличаше на часовник с триъгълник на 12 часа, последван от квадрат, петоъгълник и шестоъгълник. На 6 имаше триъгълник с вълнообразни стени, който повече приличаше на коледна елха. Следващите няколко бяха звезди с различни числа по върховете. Когато направи снимките, Хийт не им беше обърнала внимание, но сега рисунките придобиваха ново значение.
— Ами ако тези стълбища са символични? Може би така записките й са неразбираеми за останалите, но все пак съдържат нужната информация.
— Не разбирам — каза Руук.
Хийт му подаде телефона си.
— Виж, до първото стълбище е нарисувала герба на училището, тоест, то представлява университета. А сега гледай внимателно.
Хийт увеличи снимката, така че Руук да може да види какво прави.
— Символът на „Тектон“ — каза той.
Тя продължи да зарежда снимките една след друга.
— Виж как е нарисувала стълбищата. Първото започва в горния ляв ъгъл и се спуска по диагонал до средата на страницата. Следващото също е от лявата страна, но започва доста по-ниско. Следва същия диагонал, но свършва доста преди долния ръб.
— Разбирам накъде биеш — каза Руук, загледан в следващата снимка. — Третото започва още по-ниско, но свършва в долния десен ъгъл на страницата.
Хийт нарисува три стълбища на бялата дъска, точно същите като тези в тетрадката на Клоуи.
— Виж — каза тя, сочейки към всяко от тях, докато говореше. — Спускат се надолу, като започват от университета, минават през масоните и стигат до най-известното от всички тайни общества, илюминатите. Клоуи е открила връзката. Вече знаем, че не всеки член от първите две нива може да премине към следващото. Сигурно във всяка група има хора, които оценяват кандидатите и препоръчват кои да бъдат прехвърлени нататък.
— Не на по-високо ниво, както би могло да се очаква — включи се Руук, — а на по-ниско, в дълбините на потайността.
— В бърлогата на лъва — каза Хийт, повтаряйки думите на Крисчън Фоти. — В „Тектон“ едва ли биха отнели живота на журналист, който се опитва да проучи ордена им. Същото се отнася и за масоните. Онези под тях обаче…
— Някое крило на илюминатите…
— Явно биха го сторили без угризения.
27
— Умирам от глад — заяви Руук.
— Какво ли не бих дала за тако с кимчи10 — отвърна Хийт. Стомахът й къркореше.
— Или скара „Корила“ — кимна той. — Всъщност каква да е сергия ще ми свърши работа.
— Ще се наложи да хапнем в сграда от тухли и хоросан, но спокойно, сувлакито ще ни чака в Манхатън.
— Бърлогата на лъва — разсъждаваше Руук, докато пътуваха към центъра на Камбрия в търсене на подходящо кулинарно изживяване. — Това положително значи нещо.
— Може би е просто стая — каза Хийт. — Онази, в която се събират. Като обредната зала на масоните.