— Откъде да започна? Убийството на Кенеди, опитът за покушение срещу Рейгън, кризата през 2008 година, войната в Сирия, 11 септември, властта, която има оръжейното лоби в САЩ. Списъкът е безкраен.
— И ти смяташ, че всичко това е дело на илюминатите.
— Хийт, въпросът не е дали аз смятам така. Не съм проучил достатъчно, за да заема позиция. Други смятат така.
— За човек, който не е проучвал, знаеш страшно много.
— Казах, че не съм проучил достатъчно. Събрах някои данни в университета, нали видя бележките ми.
— Било е преди години.
Той почука с пръст по слепоочието си — жест, който Хийт бе започнала да възприема като символ на неизтощимия му ум. Ако не го обичаше толкова, щеше да реши, че е най-арогантният мъж на света. Точно това си беше помислила, когато се запознаха, но постепенно чарът му я спечели.
— Ум като сюнгер. Безкраен капацитет за знания.
Тя подви крак под себе си и се завъртя към него.
— Тогава се превъплъти във Виктория Сейнт Клеър, изстискай сюнгера и ми измисли една приказка, писателче. Какъв е грандиозният план за завладяване на света, който е коствал живота на Клоуи?
Руук поклати глава.
— Не си права. Тук решението не е „искам фактите и нищо повече“.
— Руук, трябва да има факти, които…
— Фактите ще ни покажат кой е бил, но въпросът „защо“ е… по-размит.
— В прокуратурата няма как да повдигнат обвинения по размити причини.
Руук не обърна внимание на тази досадна подробност.
— Клоуи не е прекъснала конкретен план. Открила е пътека, която може да разкрие самото съществуване на този клон на илюминатите, а това е твърде голям риск за организация, която действа изключително потайно… меко казано.
— Казваш, че Клоуи е била убита от организацията.
Той повдигна рамене.
— И да, и не. Престъплението очевидно е било извършено от конкретен човек, но той е действал от името на организацията.
— Не мога да арестувам организация, Руук. Ще рече, трябва ми човекът.
— Спомни си какво ти казах — сгълча я той, а после й напомни: — Имай търпение. Включително, докато ме слушаш.
Хийт шумно издиша. Трудно й беше да проявява търпение, особено когато беше на косъм да разкрие истината, само дето тя й се изплъзваше, като дума на върха на езика, която просто отказва да излезе.
— Давай.
Руук протегна ръце и ги сви в юмруци.
— Представи си две организации. — Той вдигна единия си юмрук, а после и другия. — Отделни, но и свързани. Ако едната се влива в другата, процесът се подчинява на предварително договорена организационна структура.
— Разбирам. Като продавач, който докладва на управителя, той — на заместник-директора, а той — на изпълнителния директор.
— Именно. В нашия случай имаме три групи, „Тектон“, масоните и илюминатите. Нов член на „Тектон“ няма да е наясно с връзката им с масоните. По същия начин един керемидчия няма да общува с илюминатите. Съществува ясна йерархия.
— Така че само някой от високия ешелон на „Тектон“ би имал нещо общо с масоните — бавно изрече Хийт. — И само секретар на ордена на масоните би имал нещо общо с илюминатите.
— Именно. Йерархия.
— Което означава, че решенията се взимат от малък брой хора.
Хийт се замисли за тайнствения мъж, който беше платил на Джоузеф Хил да открадне тетрадката. Когато се обади на момчето в участъка, тя не го разпозна, но собственикът му може би го беше преправил. Сети се за стихотворението, осъдило Клоуи на смърт.
С Руук се спогледаха, а после заявиха в един глас:
— Холц.
Убийствата бяха по-важни от храната, но винаги имаше време за по едно кафе, така че се отбиха в местното кафене.
— Павилионите за храна в Ню Йорк печелят двубоя, но това кафе си го бива — каза Хийт, докато отпиваше от своето лате с ванилия без захар. Руук вдигна чашата си в чест на кафето в Камбрия, а после двамата огледаха картата, за да решат как най-бързо да стигнат от центъра на града до масонската ложа. Хийт прати есемес на Иън да ги чака там.
В ложата ги посрещна млад мъж на не повече от двадесет и пет. Беше керемидчия — незначително звание в масонската йерархия.
— Мога ли да ви помогна? — попита той, а Руук протегна ръка. Първоначално младежът се поколеба, но после я пое. Жестът започна като обикновено здрависване, но Руук премести палеца си и силно притисна първата става на показалеца на непознатия. Момчето отново се поколеба, но после изправи рамене и стисна ръката му.
— Джеймисън.
— Гарет. — Руук наведе брадичка и вдигна въпросително очи, а малкият запълни празнината. — Чарлз, Гарет Чарлз.