Хийт хвърли поглед към Руук, преди да зададе въпроса, чийто отговор не желаеше да чуе.
— Достопочтеният майстор, Гарет. Кой е той?
Гарет беше пребледнял като смъртник.
— За Клоуи става дума, нали?
— Ти познаваше ли я?
— Разбира се! Идваше да се вижда с баща си.
— А от университета? Ходехте ли заедно на лекции?
— Да, естествено.
Последва най-очевидният въпрос:
— Гарет, знаеш ли кой уби Клоуи?
Стори й се, че отговорът се забави със стотни от секундата, но не беше сигурна в това.
— Иска ми се да знаех — отговори момчето.
И на Хийт й се искаше същото. Тя насочи разговора към друга тема.
— Ти как стана масон?
Гарет отново хвърли поглед зад гърба си, към стълбището.
— Нямаме работа тук.
Тя пренебрегна опасенията му и настоя.
— Вербуваха ли те?
— Ако господин Холц ни завари…
— Гарет — повтори тя, — масоните вербуваха ли те?
Той бавно кимна.
— Само така приемат нови членове. Наричат го спонсорство.
Руук беше пресякъл стаята и стоеше до вратата в дъното, но сега отново се обърна към тях.
— Твоят спонсор кой е?
— Майкъл Уортън. Главният редактор на „Камбрия джърнъл“.
— Имаме удоволствието да го познаваме — каза Хийт.
Руук се върна обратно и пак застана до нея.
— Майкъл искаше статията на Клоуи — каза й той с тих глас. — Знаеше, че е надушила нещо. Ако е казал на някого по горните етажи…
— Но не на Холц — прекъсна го Хийт. — Той нито има връзка с университета, нито е Достопочтеният майстор.
— Да, но трябва да е бил някой като Холц, ако не самият той. Уортън може да е кандидат за следващото ниво, но още е новак.
— Вербуваха го преди почти две години — каза Гарет. — Каза, че бил сред най-младите попълнения. Обикновено подбират най-вече студенти последен курс.
„Власт“ — помисли си Хийт. Масоните, които имаха връзка с илюминатите, се интересуваха единствено от нея. Защо ли орденът е прибрал толкова рано Майкъл Уордън под крилото си? Хрумна й само една причина.
— Той беше ли главен редактор, когато го вербуваха, или това дойде по-нататък?
— Кара четвърти семестър на този пост, така че явно са го назначили малко след като е постъпил — каза Гарет, докато се опитваше да ги насочи към стълбището. — Най-добре е да се качваме.
Руук отново обхождаше стаята. Огледа украсата по стените, без да бърза. Стараеше се да запомни подробностите.
— Кой е академичният съветник на Майкъл? — попита той.
Хийт довърши мисълта му. Съветникът на Клоуи бе Дженифър Дейли и двете се бяха сближили достатъчно — младата жена се беше обърнала към възрастната. Човекът, с когото се бе сближил Майкъл, може би беше липсващата брънка, от която се нуждаеха. Да те приемат в организацията не е същото като да станеш един от елитните масони.
— Не знам дали му е съветник, но Майкъл е много гъст с професор Ламонт.
Руук рязко си пое дъх.
— Академичният съветник на Майкъл Уортън е Реймънд Ламонт?!
Гарет сви рамене.
— Както казах, не съм съвсем сигурен. Знам само, че често са заедно.
— Татуировката — каза Хийт. Спомняше си следата от мастило, която бе зърнала на китката му. На същата ръка, на същото място като тази на Крисчън Фоти. — Майкъл Уортън има ли татуировка?
— Да — каза той след кратък размисъл. — От вътрешната страна на китката.
„Бинго.“
— Триъгълник?
— Може би — каза той, но без убеденост. — Не работя често с него, така че…
— Какво знаеш за Майкъл?
Гарет започна да изброява на пръсти:
— Его до небето. Преди да се прехвърли в нашия факултет, е следвал медицина. Не съм го виждал с момичета, вестникът е целият му живот. Общо взето това е.
— Ръкостискането — измърмори Руук. — Разбира се. Как може да съм такъв глупак?
— Ръкостискането ли? — попита Хийт. Не беше сигурна какво има предвид.
Той се обърна към нея.
— Помниш ли Холц и Фоти?
Когато протегна ръка към нея, тя я стисна, а Руук хвана предлакътника й с другата. Палецът и показалецът му почти се срещнаха.
— Сега ти — каза той и Хийт също обхвана предлакътника му със свободната си ръка.
— Помниш ли кои двама се здрависаха така? — попита Руук.
Помнеше, защото го беше видяла само ден по-рано.
— Реймънд Ламонт и Кейдън Сондърс.