— Това е ръкостискане за тези на високите нива — каза Руук.
— Ламонт има татуировка от вътрешната страна на китката. Опитва се да я крие, но…
— Вероятно е същата като на Фоти.
— Илюминатите — изрекоха двамата в унисон.
Зад тях Гарет започна да ломоти под нос.
— За Клоуи ли се отнася? — попита той с треперлив глас, но не дочака отговор, обърна се и се запрепъва нагоре по стълбите. Хийт се зачуди дали да тръгне подире му, но реши да го остави да се бори с шока. Нямаха време. Погледна часовника си — вероятно им оставаха около петнадесет минути, преди Холц да се върне.
Руук сякаш изобщо не беше чул, че Гарет си е тръгнал, защото си мърмореше:
— Ламонт и Сондърс?!
Ники разбираше какво му е. Ако имаха право, а тя вече беше сигурна в това, значи двама от най-старите му приятели бяха членове на тайна организация, която ценяха повече от човешкия живот.
— Руук — каза тя и го изтръгна от вцепенението му.
Той премигна два пъти, а после и трети.
— Ламонт и Сондърс — повтори Руук, но този път гласът му кипеше от гняв. — Мама му стара! Те са отговорни за това. Ясно ти е, нали, Хийт? Независимо дали са я убили, те са отговорни за смъртта й. Помниш ли наградите „Нели Блай“? Ламонт каза, че дори Сондърс се е срещал с Клоуи. Защо му е това, той е ректор! Администратор! Защо е искал да се срещне с нея? За да я преслуша, ето защо. Да разбере какво знае и какво — не.
Хийт изслуша гневната му тирада и каза:
— Знам, че ти е тежко, Руук, но трябва да се съсредоточим върху фактите.
Той потърка лице с едната си ръка, издиша тежко и отново закрачи напред-назад. Тя знаеше, че така се разсейва, но двамата щяха да разнищят информацията заедно.
— Първо ти — каза той и тя започна:
— Клоуи е открила нещо за връзката между „Тектон“, масоните и илюминатите. Майкъл Уортън е разбрал какво крои и се е опитал да я убеди да изостави материала. Тя е отказала, оттам и кавгата в кабинета му. Именно нея си видял.
Руук пое щафетата:
— Не забравяй първата ни среща. Ламонт каза, че Сондърс се е срещал с Клоуи. Приемаме, че и Майкъл е с татуировка, нали така?
Явно беше слушал внимателно.
— Възможно е, може би дори вероятно.
— В такъв случай той също ще премине към илюминатите, затова е предупредил старейшините. Щом Клоуи е отказала да му предаде статията си и са се намесили Сондърс и Ламонт, съдбата й е била решена.
— Накратко, поръчали са я — обобщи Хийт, а Руук се обърна и смени посоката.
— Била е прободена, съблечена и оставена да кърви до смърт на моето легло.
„Дело, достойно за тайна организация, която иска да наложи нов световен ред“ — помисли си Хийт. Един от въпросите, които не преставаха да я занимават, беше как убиецът се е вмъкнал в къщата на Руук. И преди бяха обсъждали идеите си, но вече знаеха каква е връзката с университета, така че докато изясняваха хронологията и случилото се с Клоуи, теорията им ставаше все по-убедителна.
— Да приемем, че Клоуи е смятала, че в часа по йога на Джейда си й се обадил ти. Тя веднага е хукнала да сподели всичко с единствения човек, който може да я разбере…
— Защото е чела недописаните ми статии…
— И вместо теб се е натъкнала на убиеца. Но как е влязъл той у вас? — попита Хийт. Според полицейския доклад в къщата не бяха открити нито следи от взлом, нито отпечатъци, оттам и подозрението, че Руук е замесен.
Той изсумтя.
— Ако са част от онази група илюминати, за Ламонт или Сондърс би било детска игра да си извадят ключ. — В очите му лумна гняв. — Мама му стара! — изръмжа Руук. Внезапно ръката му се стрелна към стената, той й нанесе поредица от бързи крошета и кокалчетата му почервеняха от кръв. — Искали са да ме натопят от самото начало. Но защо?
Отговорът на този въпрос беше повече от очевиден за Хийт.
— С един куршум два заека — каза тя. — Клоуи е продължила започнатото от теб, а ти си щял да се върнеш в университета. Изведнъж сте се превърнали в двойна заплаха.
Руук изглеждаше така, сякаш от ушите му всеки миг ще започне да излиза пара.
— Ако ме натопят за убийството на Клоуи, ще се отърват и от двама ни. Мама му стара!
— Руук!
Той имаше пълното право да беснее, но Хийт никога не го беше виждала такъв. По смаяния му поглед си личеше, че и той никога не се е виждал такъв.
Руук вдигна ръка и се завъртя.
— Добре съм, добре съм.
Тя не му повярва, но продължи да говори, без да го изпуска от очи.
— Фоти със сигурност не е убил собствената си дъщеря. Старейшините са го използвали, за да разберат какво е узнала Клоуи за тях и за организацията.