Ако основните играчи представляваха пирамида, Сондърс, който досега дори не бе представлявал интерес за тях, беше на върха, следван от Ламонт, Холц и Фоти. В организацията и сред онези, които се подготвяха да членуват в нея, положително имаше и други, но проучванията на Клоуи бяха съсредоточени върху тази група. Хийт бе казала на Руук, че няма как да арестува организация, но все така не разполагаше с конкретен човек, когото да вземе на мушка. Убийството беше поръчково, но кой го беше извършил?
Руук отново тръгна и спря пред стената, която бе ударил с юмрук. Панелът се беше спукал и зад него зееше кухина.
— Фалшива стена — каза той.
Вместо да се опита да замаже щетите, които беше нанесъл, той пъхна пръсти в пукнатината, дръпна с все сила и един къс от тънкото дърво се отскубна с противно скърцане.
— Виж — повика я Руук. Хийт дойде до него и се втренчи в дупката в окончателно съсипаната стена.
— Е?
— Двойна е, като фалшиво дъно на куфар. Това е скривалище.
— Не е много практично да направиш скривалище, до което не можеш да се добереш — отбеляза тя, сигурна, че казва нещо очевидно.
— Трябва да има някакъв механизъм.
Той започна да опипва стените, като обръщаше особено внимание на изпъкналите ръбове на отделните панели. Хийт го остави да се отдаде на поредната конспирация за скрити пространства и тайни скривалища и отново потъна в мисли. Иън не бе имал никаква причина да провери алибитата на хората, които току-що бяха уличили, с изключение на Крисчън Фоти. Ами Сондърс и Ламонт?
— Еврика! — чу се възторженият глас на Руук и тя хукна към него. — Аз какво ти казах?!
Беше открил кухина под една разделителна летва и след като я свали, под нея се показа лостчето, което търсеше. Панелът се отдели с лекота, разкривайки ниша, в която бяха наредени навити на рула планове и карти. Руук грабна едно, свали гуменото ластиче, което го държеше, и го разви.
— План на банка — каза Хийт, след като го прегледа.
Руук разви следващото.
— Това е планът на Върховния съд в Ню Йорк.
Развиваха рулата едно след друго. Това бяха планове на банки, държавни учреждения, църкви, молове, училища и частни фирми и Хийт внезапно осъзна какво цели това подразделение на илюминатите.
— Инструменти за налагане на новия световен ред — заяви тя. Междувременно Руук се беше прехвърлил на следващия панел. Той бързо откри кухината под летвата и го свали, но под него нямаше нищо. Следващите три също бяха празни.
— Руук, трябва да…
— Боже, господи! — каза той и тихият му глас я разтревожи повече от блъскането по стената. Хийт рязко замлъкна, а Руук свали следващия панел. На пръв поглед и тази ниша беше празна, но тогава тя забеляза нещо на дъното и Руук се наведе да го вземе. После бавно се обърна.
— Боже господи — каза Хийт.
В ръцете му имаше лаптоп.
29
Нямаше как да влязат без парола, но самото присъствие на машината ги върна на въпроса кой е извършил убийството. Хийт отново се съсредоточи върху йерархията и теорията, на която се опираха засега. Сондърс беше на върха, Ламонт и Холц в средата, а Фоти най-отдолу. Имаше смисъл, но някой друг положително бе открил какво крои Клоуи и им беше съобщил. Най-вероятно ставаше дума за студент от нейния кръг, за младеж, когото подготвяха за ордена.
Хийт сложи ръка върху лаптопа. Изведнъж си даде сметка, че всъщност не е необходимо да знаят какво има на диска.
— Вероятно статията и всичките й проучвания са вътре. Затова са я убили. Руук, само един човек е знаел върху какво работи Клоуи!
Спогледаха се — Руук беше стигнал до същия извод. Без да си продумат, двамата потеглиха обратно към университета и към мястото, където бе започнало всичко.
Още щом влязоха, факултетът по журналистика им заприлича на същински кошер. Хийт и Руук пресякоха фоайето и потеглиха право към редакцията и офиса на главния редактор. Тя почука, но не изчака Майкъл Уортън да отвори и влезе направо, следвана по петите от Руук.
Уортън скочи на крака.
— Какво правите, по дяволите?!
Хийт не отговори на въпроса му. Вместо това сложи лаптопа на бюрото и видя как лицето на Майкъл се преобрази от гневно в ужасено.
— Виждам, че ти е познат — отбеляза тя. Уортън посегна към компютъра, но Хийт го сграбчи. — Хубава татуировка.
Беше я зърнала само за части от секундата, но намекът й го накара веднага да дръпне ръкава си надолу.
— Имаме теория и ни се ще да я чуеш — продължи тя.
Майкъл погледна над раменете им, сякаш очакваше някой да го спаси от въпросите им, но кавалерията не се появи.