— Не съм длъжен да говоря с вас — каза той, но в думите му липсваше хъс.
— Имаш право, не си, но там е работата, Майкъл… Може ли да те наричам Майкъл? — Хийт не изчака отговора му. — Знаем, че ти си убил Клоуи.
Той понечи да се развика, но тя го спря, като вдигна ръка с дланта напред.
— Шш-шт — каза Хийт, за да го накара да замълчи. — Няма смисъл да възразяваш. — Тя почука с пръст по капака на компютъра. — Всичко е вътре.
— Влезли сте в…
— Майкъл — прекъсна го Хийт, — остави ме аз да говоря. Седни и нека ти кажа какво знам.
Уортън седна, но не спираше да нервничи. Първо се приведе напред, после опря лакти на бюрото си, кръстоса крака, после ги изпъна. Ако не беше убиец, Хийт щеше да му съчувства.
— „Тектон“.
Тя остави името да натежи помежду им. Очите му се стрелнаха от нея към Руук и той два пъти отвори уста, за да каже нещо, но пак я затвори.
— Свободните масони — продължи тя, посявайки следващото съмнение.
Уортън пребледня.
— Аз…
— Шш-шт. Казах да не се обаждаш. Сега ще слушаш.
Той ококори очи и кимна, а тя изрече следващата дума бавно, сричка по сричка.
— Илюминати.
Майкъл си пое дъх, но се задави, закашля се, преви се на две и остана така, докато се успокои. Хийт и Руук следяха всяко негово движение — отчаяните хора предприемат отчаяни действия. Хийт нямаше да се учуди, ако той извадеше пистолет от чекмеджето на бюрото си, но той не го направи.
Щом Уортън дойде на себе си, тя продължи:
— Сега можеш да говориш, Майкъл. И трябва да отговориш на въпросите ми. Клоуи е разбрала за „Тектон“, нали?
Майкъл кимна.
— И ти се опита да я убедиш да не пише статията?
Той пак кимна.
— Защо, Майкъл? Защо не искаше Клоуи да напише статия за тайното общество във вашия университет?
— Материалът… не струваше. Тя си мислеше… че пише експозе, но темата изобщо не си заслужаваше.
Стараеше се да звучи като главен редактор, но не беше убедителен.
— Виждаш ли, Майкъл, точно там е работата. Има свидетел, наблюдавал ритуал, който се е провел в кампуса. Бил е с Клоуи, когато тя е видяла как мъже с костюми водят нови членове към бялата камионетка на масоните. Били са с качулки за по-драматично, предполагам. Според мен, Майкъл, ти също си бил новак навремето, но някой от старите кучета е видял нещо в теб. Искали са да те подготвят и са те взели под крилото си. Реймънд Ламонт ти е академичен съветник. За неговото крило ли става дума?
Майкъл кимна. Пръстите му се свиха в юмрук и се разтвориха, после пак и пак, и пак. Момчето беше на път да се пречупи.
— И когато ти каза на своя ментор Ламонт, че Клоуи е разкрила „Тектон“, той ти е наредил да спреш материала.
Уортън пак кимна. Нищо повече.
— Клоуи обаче отказа, нали?
Този път той поклати глава.
— Опитах се да я разубедя, наистина се опитах, но тя беше голям инат.
— Това не е рядкост сред разследващите журналисти — за пръв път се обади Руук. Тонът му не беше никак приветлив.
— Ето какво не ми е ясно, Майкъл. Ти си ниско в йерархията, това го разбирам. Татуиран си, видно е, че те очакват велики дела, щом настъпи новият световен ред, но защо ти е било да убиеш колега журналист, който е пишел статия за тайно университетско общество? Заплашиха ли те? Изпитание ли беше? Така ли се доказа? — Хийт се подпря на бюрото и се приведе към него. — Старейшините са искали тя да умре, нали? Искали са да я спреш, за да не разкрие плановете на групата да обира банки, да взривява кметства и така нататък. Каквито и чудовищни неща да сте замислили, важното е било Клоуи да престане.
Майкъл сложи ръце на коленете си и нервно ги разтърка.
— Тя отказа.
— Но старейшините… Ламонт, Сондърс и дори Холц не са искали да си изцапат ръцете. Според мен Холц се е опитал да се добере до тетрадката на Клоуи, но е нямал намерение да се цапа с кръв, за да принуди птицата да млъкне.
Очите на Майкъл се разшириха и тя кимна.
— Да, открихме стихотворението. Би трябвало да го нарека заповед за убийство, нали? Общувате един с друг, като си оставяте бележки, стихотворения и нареждания в тайната стая в „Забро“. Много хитро! Стихотворението всъщност много ни помогна. Бих казала, че без него доникъде нямаше да стигнем.
Майкъл отвори уста да каже нещо, но Хийт продължи. Внезапно й беше хрумнало нещо.
— Това в аудиторията беше ти, нали? Заглуши чувството си за вина, като се опита да обвиниш Руук.
Той не отговори, а лицето му стана бледо като платно. Хийт нямаше нужда от друг отговор.
— А Крисчън Фоти? — попита тя. — Подлъгаха го, нали? Позволили са му да се сближи с Клоуи, за да разбере дали тя наистина ги заплашва с нещо, а след това са му я отнели. Не си е дал сметка, че го използват, нали? Не и преди да стане твърде късно.