— Сърцето ти е изпълнено с благодетелност, а шатрата ти е отворена за всеки странник. Ти си добър син на Пророка и си любимец на Аллаха, който те е дарил с много години живот. Но нека все пак онези твои трима гости изцяло се възползват от добрината на душата ти. Разреши ми да отида в някоя от другите шатри!
— Нима желаеш да ме обидиш и опозориш, сихди? Какво зло съм ти сторил, че отказваш гостоприемството ми? Слез от камилата, която вече е гост на дъщерята на моя син, и легни да си починеш в моята шатра!
Той улови животното за оглавника и с обичайното гърлено «кхе, кхе»! му заповяда да коленичи.
Стъпих на земята и бях заведен в шатрата, където Йозеф и Хасан скоро ме последваха. От всички страни покрай стените й се проточваше серирът, нещо като съвсем нисък миндер, скован от леко дърво във формата на решетка, покрит с рогозки и овчи кожи. Това представляваше и диванът, и леглото за цялото семейство заедно с всички посрещнати гости. В дъното на шатрата се съхраняваха седла и щитове. На коловете висяха оръжия, мехове, кофи от кожа и какви ли не домакински уреди, а самите стени бяха украсени с изкусно изплетени чаши, жирафски кожи, снопчета от щраусови пера и особено с различни звънчета и чанове. Тези хлопатари са нещо обичайно в бедуинските шатри и през бурните нощи предлагат на морния странник твърде неприятна «музика». Вятърът разклаща цялата шатра, металните звънчета започват да издават своите типични звуци, които са съпроводът на тътена на гръмотевиците, на стоновете на камилите, на блеенето на овцете, на кучешкия лай и на рева на дивите животни. Седнах върху рогозките. Старецът беше видял кожите от двете пантери. Законът на гостоприемството му забраняваше да ме разпитва как се казвам, откъде идвам и накъде отивам, ала нищо не му пречеше да се опита да узнае как съм се сдобил с тези скъпоценни трофеи. С хитрост, присъща на неуките и прости хорица, той съумя да насочи разговора ни към тази тема:
— Почини си, сихди, докато месото и кускусу станат готови. Кускусу е едно от любимите яденета на арабите и се приготвя от едро смляно пшеничено брашно.
— Благодаря ти, татко! — отвърнах аз. — Месо и кускусу ям само вечерта, след като вече съм спрял да нощувам. И на мен, и на моите слуги дай само вода и малко бсиса (Хляб от брашно и сушени фурми. Б. нем. изд.).
Момичето ни донесе бсиса.
— Водата от биркета е лоша, сихди. Не искаш ли да пийнеш чаша камилско мляко или лагми (Сок от фурми. Б. нем. изд.)? — попита тя.
— Еддини лагми, иа Амбр ал банат — дай ми лагми, о, ти украшение на всички момичета!
Тя ми донесе кожена чаша, пълна с освежителното питие. Старецът изчака да я изпия и тогава ме попита:
— Много ли дни ще останеш в шатрата на твоя приятел?
— Ще я напусна веднага щом си отпочина.
— Значи ще яздиш през нощта, когато се разнасят гласовете на дивите животни, а пантерата разкъсва хора и камили? Остани при нас, сихди, защото смъртта ти ще тегне на моята душа!
Реших да улесня обстоятелствения разпит на добрия старец.
— Пантерата няма да ме разкъса. Не видя ли дрехата й върху гърба на моите животни?
— Видях и дрехата на пантерата, и на нейната султана.
— Е, добре, и двете животни убих на звездна светлина при Фам ес Сахар.
— Убил си страшната пантера при Фам ес Сахар, нея, която е по-кръвожадна от всички пантери на степта? Сихди, ти си герой и велик воин! Колко мъже те придружаваха?
— Нито един. Съвсем сам разговарях с мъжката черна пантера и нейната жена.
— Съвсем сам ли? Аллах акбар, Бог е велик, а ти си аху (Брат, другар. Б. нем. изд.) на прочутия Емир ал Арет, който се удави в Уед ал Кантара!
— И аз съм френец като него, и аз имам пушка, която говори на същия език като неговата.
— И ти си френец и ловец също като Емир ал Арет? Тогава трябва да ти кажа нещо, което ще зарадва душата ти!
Изведнъж той стана много сериозен и със загадъчен израз на лицето се приближи до мен. После сви двете си длани, прилепи ги до ухото ми като слухова тръба и ми прошепна съвсем тихо:
— Чувал ли си за Асад, Всяващия ужас? Кимнах и го погледнах очаквателно.
— Значи си чувал за Асад Бей, Удушвача на стада? — повтори той.
Кимнах за втори път.
— Вече от дълго време той следва стадото ни и отвлича най-хубавите ни животни. През миналата нощ пак грабна една крава за себе си и за своята жена. Айб алейху — позор за него!
Неговият шепот съвсем не беше необясним за мен. Арабинът изпитва изключително голям страх от лъва. Докато могъщото животно е още живо, той го нарича с най-високопарните и с най-почетните имена, за да не би да го обиди или да го предизвика да му отмъсти. Но след като го убие, синът на пустинята започва да го обсипва с най-унизителни ругатни и проклятия, към които прибавя и всевъзможни обиди. Той се бои от силата и издръжливостта на Царя на животните и дълго време търпи неговите разбойнически набези, преди да се реши да го нападне. И понеже това става по обичайния за арабите начин, много често струва живота на няколко души.