— Ти къде се срещна с него?
— При кладенеца Кхоол, където куршумите му убиха три худжуни, на които имаше знака на смъртта.
— Кой го придружаваше?
— Двама мъже — неговият слуга и неговият водач. Ти не намери ли по пътя си труповете, които са застреляни право в челото? Както ездачите, тъй и животните?
— Да.
— Това е работа на Сихди Емир, на Пехливан Бей. Неговият куршум е като гнева на Аллах — никога не пропуска целта си. Хеджан Бей и неговият джум добре познават пушката на отмъстителя. Те го проклинат, но мирните пастири го благославят. Отмъстителят язди по асар на разбойниците. Те много искат да го заловят и убият, ала неговият Бог е не по-малко могъщ от Аллах. Той го прави невидим и го закриля от всички опасности. Във всеки уах ще чуеш да го хвалят и край всеки бир се носи славата му. Пустинята се гордее с името му, а ветровете разнасят подвизите му и ги възхваляват. Той е съдия на грешниците и щит за праведниците. Появява се и пак изчезва, без някой да може да каже откъде и накъде. Но аз ще те заведа при него, за да може и твоето име да се прочуе също като неговото.
Та това беше цяло похвално слово в чест на моя доблестен Емери Ботуел! Несъмнено този тебус имаше по-смело сърце от великия Хасан и съвсем спокойно можех да се доверя на неговото водачество.
— Колко път има още до баб ал Гуд?
— Един ден и още един ден. И когато после сянката ти падне на изток и стане три пъти по-дълга от стъпката ти, твоята бишарина ще коленичи при Баб ал Хаджар (Порта (врата) на камъните. Б. нем. изд.), за да можеш да си отпочинеш на сянка.
Обитателят на пустинята не познава нито компаса, нито часовника или транспортира. Звездите му показват пътя, а времето определя по дължината на сянката. Постепенно той достига такова умение в тези неща, че рядко се лъже.
— Тогава ела да се присъединим към моите хора!
— Водата ми свършва, сихди!
— При мен ще намериш колкото искаш вода.
Той ме последва. Скоро ние догонихме Йозеф и Хасан, които бяха разбрали правилно моите знаци и бяха продължили в предишната си посока. Те се учудиха немалко, като видяха, че насред пустинята съм се сдобил с компания.
— Машаллах, мътните го взели! — обади се моят сънародник от Щафелщайн. — Бре че мило, имаме си нов спътник! Че кой е тоз чернокож, господине?
— Това е Абу била ибна, който ще ни заведе до Баб ал Гуд. При тези думи Хасан смръщи вежди.
— Кой е този тебус, та да смята, че знае пътя по-добре от Хасан ал Кебир, когото всички чада на пустинята наричат Джесар Бей, Удушвача на хора? Коя майка го е раждала, какви и колко са прадедите му? Остави го да върви накъдето си иска, сихди, аз ще те заведа до Баб ал Гуд и без riero! Виж само лицето и косата му, страните и устата му! Нима може да е истински потомък на Исмаил, който е бил същинският син на праотеца Авраам?
Спокойно усмихнат, тебусът го гледаше право в очите.
— Ти се наричаш Хасан ал Кебир и Джесар Бей, Удушвача на хора? До ухото на моята джемел никога не е достигало подобно име. Ами как се казва племето и феркатът ти?
— Аз съм кабаш от ферката ен Нураб. Ние убихме мъжката пантера заедно с жена й, както и Асад Бей, Удушвача на стада. А ти кого си убил? Ти си Бащата без синове и тебусът без смелост и геройски подвизи. Аз ще водя моя сихди, а ти ще се държиш за опашката на моята джемел!
И към тази обида тебусът остана безразличен.
— Какво име имаш? — попита го той.
— То е по-голямо от броя на роднините ти и е по-дълго от твоята памет. Казвам се Хасан Бен Абулфеда Ибн Хаукал ал Уарди Юсуф Ибн Абул Фослан Бен Исхак ал Дули.
— Е, добре, Хасан Бен Абулфеда Ибн Хаукал ал Уарди Юсуф Ибн Абул Фослан Бен Исхак ал Дули, слез от твоята джемел, защото искам да си поговорим!
След тези думи тебусът скочи на земята, извади ножа си и седна на пясъка.
Арабски двубой! Бях очаквал нещо подобно и затова останах спокоен и не се намесих в тази малка свада. Знаех, че великия Хасан го очакваше голямо унижение. Той също забеляза каква заплаха надвисна над главата му и недоволно промърмори:
— Кой ти позволи да слизаш от камилата? Не знаеш ли, че тук има право да заповядва единствено този сихди, който бърза час по-скоро да стигне до Баб ал Гуд?
— Хасане, разрешавам ви да слезете от седлата — кимнах му аз. — Ти си храбър кабаш ен Нураб и имаш остър нож. Защити честта си!