— Защо? — кипна той. Налагаше се да променя тона.
— Защото, ако не намериш верния път, ще се загубиш в тази пустиня и ще умреш от жажда.
— Никога не съм се губил — отговори той, като не успя да скрие, че е сериозно разтревожен. Естествено кабирът не можеше да предположи нещо друго, освен че незабавно щях да кажа пред всички, че керванът е поел в погрешна посока. После продължи: — Аллах ни даде много сух и горещ въздух и водата ни бързо свърши. Но още утре той ще ни заведе до един извор.
— Накъде е тръгнал този кафила?
— Към Гат.
— И аз искам да отида там. Ще ми разрешиш ли да пътувам с вас?
Той си отдъхна с облекчение, макар да му личеше, че не знаеше как да си обясни защо си замълчах за предателството му.
— Как се казваш и от кое племе си? — попита той.
— Аз съм френец, чието име езикът ти не може да изговори.
— Ти си френец, значи християнин? — попита той. И обръщайки се към другите, добави: — Вие сте приели да пиете вода от ръката на един гяур!
Всички се отдръпнаха от мен, но аз смуших камилата си да се приближи плътно до неговата и казах:
— Кабир, не забравяй тази дума, защото ще трябва да си платиш за нея!
Откакто открито си признах, че съм «неверник», туарегът се чувстваше по-сигурен. И да изкажех някакви подозрения срещу него, фанатизираните мохамедани, каквито бяха керванджиите до един, въпреки всичко нямаше да ми повярват. Ето че сега той издаде и причината, поради която още с появяването ми ме беше изгледал толкова подозрително.
— Откъде имаш тази бишарина? Никой мюсюлманин няма да продаде такова животно на един неверник.
— Получих я като подарък от един правоверен, когото спасих от лапите на лъва.
— Лъжеш! Гяурите се страхуват от Господаря на земетресението, а и онзи, комуто е принадлежала тази бишаринхеджина, никога няма да попадне под лапите на лъва.
Взех в ръка камшика си.
— Слушай, кабир! Кажеш ли още веднъж, че лъжа, ще те шибна с камшика си през лицето, а ти добре знаеш следните думи от корана: «Микаил, Джебраил, Израфил и Азраил, четиримата архангели, не пускат да отиде в рая нито един правоверен, който е бил бит от християнин.»
Това беше най-страшната обида, която можех да му нанеса. Изтощените ездачи, които току-що бяха получили вода от ръката ми, се скупчиха заплашително около мен, а кабирът измъкна от пояса си пистолет.
— Гяур, слизай от джемела, защото, преди още да си поверил душата си в ръцете на Бога, шейтанът ще те отнесе в геената!
Той запъна петлето. Храбрият тебус, който стоеше съвсем близо до мен, грабна копието си, за да ме защити. Хрумна ми, че в този случай можех да изпробвам силата на онзи алама, който бях получил при Биркет ал Фехлатн. Кабирът познаваше моята бишарина, следователно сигурно познаваше и човека, който ми я беше подарил. Впрочем, както по някои негови вещи, така и по оръжията и бурнуса на шейха ал джемали забелязах издайническите инициали А. Л., които ми обясниха всичко останало.
Извадих от джоба си късчето корал и му го показах.
— Прибери си оръжието, иначе шейтанът ще получи твоята душа, а не моята! Ще се подчиниш ли, или не? Той видимо се изплаши.
— Аллах акбар, Бог е велик, сихди, а ти си под такава закрила, която е по-могъща даже и от силата на дявола. Виждам, че ми казваш истината, ти си спасил един правоверен от ноктите на лъва и затова той ти е дал своята хеджина. Можеш да яздиш с нас докъдето искаш!
Точно това желаех. Разрешението на водача ме правеше член на кервана и ми даваше право да говоря и да действам срещу кабира в името на общото спасение.
— Тогава да продължаваме нататък. Моите слуги ще ни догонят.
— Колко слуги пътуват с теб, сихди? — попита той, отново обзет от подозрения.
— Освен този още двама. Те присъстваха, когато убих Господаря на земетресението. Щом ни настигнат, ще можеш да видиш кожата му, а също и кожите на пантерите, улучени от моите куршуми.
— Каква работа имаш тук, в пустинята?
— Искам да убия Асад Бей, а и да си поговоря с някои други бейове.
Отговорът ми го задоволи и той направи знак на хората да продължат прекъснатата езда.
Заедно с тебуса останахме на опашката на бавно влачещия се керван.
— Аллах керим — Бог е милостив, сихди, той закриля правоверните. Но ти си християнин и рискуваш живота си, макар че не можеш да очакваш помощ от Аллаха.
— Аллах не е по-могъщ от моя Бог, който е на небето. Той е всевластен, а ние сме негови чада.
— Но никой мюсюлманин не би казал такива думи на кабира. Ангелът на смъртта витаеше над главата ти. Ти си силен и смел също като Сихди Емир, наричан още Пехливан Бей.