— Аз — отвърна туарегът, като в очите му се появиха лукави искрици.
— Накъде сте се отправили?
— Бием иллахи, това е добре. Аз също съм тръгнал за Гат и ще яздя заедно с вас.
В думите му не се съдържаше нито въпрос, нито молба. Този човек не си губеше времето. Той гледаше вече на кервана като на своя собственост.
Ето че в този миг той зърна великанския Хасан, който стърчеше с една глава над всички други. Разбойникът веднага смуши камилата си и се приближи до него.
— Ти беше заедно с френеца, който уби лъва, нали?
— Да.
— Къде е господарят ти?
— Ей там! — отвърна кабашът, посочвайки към мен. Беят ме видя, а после се обърна към пратеника:
— Този ли беше?
— Да, той ме повали с юмрука си.
Последван от другите трима, Бея насочи животното си към мен. Кабирът и шейхът ал джемали също се приближиха. Срещу себе си имах шестима добре въоръжени мъже, без да се смятат хората от кервана. Корндьорфер взе пушката си в ръка, а тебусът държеше в свития си юмрук своето метателно копие от еластично балсово дърво. С лявата си ръка измъкнах под широкия бурнус револвера си от колана, докато в десницата си държах камшика. Така имах вид на човек, който не е подготвен да се защити срещу светкавично нападение.
— Познаваш ли ме? — попита той, без какъвто и да е поздрав, като пронизващият му поглед заплашително се спря върху мен.
— Познавам те — отвърнах спокойно и студено.
— Моят алама е все още в теб, нали?
— Да.
— Върни ми го!
Подхвърлих му кораловото късче. Той го улови във въздуха и го прибра.
— Ти ме спаси от лъва, а аз ти подарих моята най-хубава хе джина. Сега сме квит!
— Добре! Значи животът ти не е по-ценен от една камила. Наистина си прав, ние сме квит!
В очите му се появиха гневни мълнии. После той посочи към пратеника и попита:
— Познаваш ли този човек?
— Познавам го.
— Ти си го ударил така, че за известно време духът му го е напуснал. Дошъл е като пратеник, а вие сте го пленили. Коранът казва, че гяур, който удря един правоверен, загубва дясната си ръка. Ти ще си понесеш наказанието.
— А Библията, свещената книга на християните, казва, че ще бъде пролята кръвта на онзи, който пролива човешка кръв. Ти ще си понесеш справедливото наказание, Хеджан Бей!
Сякаш гръм падна сред керванджиите при споменаването на това име. От преумора, жажда и лишения те бяха съвсем изтощени и обезкуражени и сигурно бе, че нямаше да им е възможно да се противопоставят на джума, щом като само пред едно-единствено име кажи-речи изпопадаха от седлата.
Уад слиманът също бе изненадан. Той нямаше как да знае, че кабирът се беше раздрънкал. Ала разбойникът видя какво въздействие оказа името му, видя се заобиколен от петима храбри мъже, несъмнено знаеше, че брат му е наблизо с целия джум. Всичко това му придаде дързостта да си признае, че действително той е човекът, чието име бях споменал.
— Аллах керим — Бог е милостив, а аз съм Хеджан Бей. Този кафила ще стигне до Гат по живо по здраво, ако ми предаде френеца заедно със слугите му. Гяурино, слизай от джемела и ми целуни обувките!
Всички араби отстъпиха назад от нашата група, толкова голям бе страхът им от този човек.
— Въпреки това ти ще унищожиш кервана — възразих най-спокойно. — Този кабир е предател. Той го е повел към Баб ал Гуд, където още тази нощ джумът ще го нападне.
— Лъжеш! — с гръмовен глас извика той.
— Човече, само да си посмял още веднъж да ме наречеш лъжец и ще…
— Агреб — скорпион! Езикът ти е истинска отрова — прекъсна ме той, изпаднал в ярост. — Лъжеш!
Камилата ми стоеше съвсем близо до неговата. Едва бе изрекъл последната дума, когато камшикът ми, изработен от кожа на хипопотам, изплющя във въздуха и шумно го шибна през лицето така, че от носа, устата и страните му рукна кръв. Още в същия миг избягалият пратеник, който се намираше до него, вдигна пушката си и се прицели в мен, но аз го изпреварих — насочвайки револвера си към челото му, натиснах спусъка.
— Познат ли ти е този изстрел на два-три пръста над основата на носа, Удушвачо на кервани? Ти си братът на Хеджан Бей, а аз съм братът на Пехливан Бей. Върви в геената и съобщи на шейтана, че джумът ще те последва!
Вторият ми изстрел улучи и него право в челото. Третият ни противник бе съборен от камилата си от куршума на Корндьорфер, а пък гърдите на четвъртия бяха пронизани от копието на тебуса.
Всичко това ни отне само две-три секунди, тъй че останалите двама, кабирът и шейхът ал джемали, изобщо не намериха време да използват оръжията си. Насочих револвера към тях.