— Предайте оръжията си, иначе куршумът на Пехливан Бей ще ви изяде!
Един знак, даден на Корндьорфер, се оказа достатъчен. Той се приближи до тях и ги обезоръжи.
— Вържи ги, за да не могат да избягат!
Моят сънародник изпълни нареждането ми, а те изобщо не се възпротивиха. «Пехливан Бей» оказа върху тях същото съкрушително въздействие, каквото има и «Хеджан Бей» върху керванджиите. Сега вече можех да започна да ги разпитвам.
— Хей, мъже, слезте от животните и внимателно слушайте как един френец умее да съди разбойниците и предателите на пустинята!
Хората се подчиниха и образуваха кръг около мен и двамата обвиняеми. До този момент Хасан ал Кебир се беше крил зад другите, но ето че сега смелостта му се възвърна. Той извади своята дълга сарас, която изглежда произхождаше от оръжейния арсенал на Метусаил, със заплашителен израз на лицето се изтъпанчи пред пленниците и с гръмовития си бас ги предупреди:
— Чуйте гласа ми и изслушайте думите ми, разбойници такива, убийци, негодници, подлеци, гадна паплач, синове на паплач, потомци и бащи на паплач! Аз съм кабаш от прочутото феркат ен Нураб, а името ми е Хасан Бен Абулфеда Ибн Хаукал ал Уарди Юсуф Ибн Абул Фослан Бен Исхак ал Дули. Потомците на храбреците ме наричат Джесар Бей, Удушвача на хора, и направите ли нещо, което да не ми хареса, ще ви удуша и смажа. Аллах ви изпрати в ръцете ми и ще наредя да бъдете съдени от този сихди от Алмания, който уби Господаря на земетресението, както и мъжката черна пантера, заедно с нейната жена. Отворете устата си и говорете истината, иначе ще бъдете смазани от гнева ми и унищожени от яростта ми, защото аз съм Хасан ал Кебир!
— Не сме извършили нищо лошо — каза кабирът.- и няма да позволим да ни съди неверник. Ако ни обвинявате в нещо, тогава ни изправете пред кадията и неговия адул (Съдебен заседател, съветник, помощник. Б. нем. изд.). Ще отговаряме на него, но не и на вас.
— Ти ще отговаряш на мен — отсякох аз, — иначе камшикът ми ще ти отвори устата.
— Нямаш право да биеш един правоверен!
— Че кой ли ще ми попречи? Нима камшикът ми не шибна дори и Удушвача на кервани?
— Тези хора няма да го допуснат. Те са мюсюлмани.
— Те са мюсюлмани и знаят закона, който гласи: «кръв за кръв». Ти искаше да ги отведеш на сигурна смърт. Животът ти им принадлежи.
— Водих ги по верния път. Нима не го потвърди и Хеджан Бей?
— А не ми ли каза ти самият, че джумът ще се появи още тази нощ, след като всички заспят?
— Нищо не съм казвал. Ти си неверник и искаш да ни погубиш.
— Не лъжи, кабир! Смъртта протяга ръката си към теб, а Пророкът ни учи: «Ако никога не казваш истината, то кажи я, когато умираш, за да те види Аллах неопетнен!» Ние сме близо до Баб ал Гуд, а Гат се намира на север оттук. Ти чу, че аз съм брат на Пехливан Бей, който е по-могъщ от джума. И той, и аз притежаваме един дух, който ни казва всичко, каквото пожелаем да знаем. Ето, виж го! Той живее в тази малка кутийка и аз ще го попитам: къде се намира Гат?
С тези думи извадих компаса си.
Обитателите на пустинята са изключително суеверни и предварително знаех, че непознатият предмет щеше да им направи много по-силно впечатление от всякакви предупреждения и заплахи.
— Виждаш ли как сочи на север? Вижте го и вие, мъже! Накъдето и да завъртя жилището му, той показва все същата посока.
Всички оглеждаха компаса боязливо, с учудване и страхопочитание. Даже и исполинът Хасан, който досега не му бе обръщал внимание, не успя да скрие смайването си.
— Сихди, ти си велик вълшебник! Никой не може да ти се противопостави!
— Кабир, ти виждал ли си такъв дух у някой правоверен? — продължих аз. — Християните са по-мъдри и по-могъщи от мюсюлманите и ако не ми се подчиняваш, ще изтръгна духа ти от тялото и ще го затворя в още по-малка кутийка. На времето ей този тук също беше такъв вероломен кабир като теб и ще си остане пленен во веки веков, за да показва пътя на керванджиите.
— Питай ме, сихди, и ще ти казвам самата истина! — увери ме разтрепераният от страх човек.
— Признаваш ли, че двамата с шейха ал джемали сте от хората на Хеджан Бей?
— Да.
— И джумът трябваше още тази нощ да нападне този кафила?
— Да.
— При което всички мъже щяха да бъдат убити?
— Да — колебливо отговори той.
— Колко души наброява джумът?
— Не знам, сихди, дали са се събрали всички, или не. На различни места джумът разполага с различни хора.
Тези думи хвърлиха допълнителна светлина върху загадката за голямата бързина и подвижност на разбойническия керван. Хеджан Бей яздеше сам от място на място и навсякъде го очакваха готови за грабеж хора и тъй като бяха двама братя, то всички оставаха с впечатление, че ужасният бандит и неговата шайка наистина са вездесъщи.