— Познаваш ли младия френец, когото Бея държи в плен?
— Да. Той се намира в Ал каср.
— Колко входа има замъкът?
— Единият е през портата, сихди, а другият е по подземните стъпала, които водят надолу към шота.
— А джумът къде ще изчака този кафила?
— Ако тръгнеш сега срещу изгрев слънце, ще го видиш пред себе си, когато сянката ти стане два и половина пъти по-дълга от твоята височина.
— Нали Бея се канеше да те потърси, за да разговаряте преди нападението. Къде щяхте да се срещнете?
— Той ще забележи приближаващия се керван и ще разбере къде ще нощува. Щом всички заспят, ще се разнесе зовът на хиената и така ще знам къде да го намеря.
— Това първият керван ли е, който водиш към гибел? Туарегът замълча.
— Кабир, ти си голям грешник, но ако ми се подчиняваш и ме заведеш до замъка, няма да бъдеш убит.
— Ремаллах — опазил Бог! — извика тебусът. — Сихди, ти виждал ли си синовете ми и сълзите в моите очи? Почувствал ли си мъката на сърцето ми и чул ли си клетвите на душата ми? Заклех се в осемте небеса на Аллах и в седемте пъкъла на шейтана, в устата на Озаир (Езра. Б. нем. изд.) и в главата на Сейида Йайа (Св. Йоан. Б. нем. изд.), като дадох обет, че ще умре всеки, който е в съюз с убиеца. Ед дем б’ед дем, ен нефс б’ен нефс! Кръв за кръв, живот за живот! Ще ми дадеш ли тези мъже, сихди?
— Аз не се разпореждам със живота им и не мога да го подарявам.
— Е, добре, значи е мой!
Преди да успея да му попреча, той прониза с копието си гърдите на кабира, а още в следващия миг преряза гърлото на шейха ал джемали.
— Хамдулиллах — слава на Бога, който съди справедливо и на небето, и на земята! — ликуващо извика той. — Отмъщението ми ще продължава да изяжда убийците, докато целият джум отиде в геената!
Не можех да осъдя постъпката му, макар че двамата убити сигурно щяха да ми бъдат полезни. Наказанието, сполетяло ги толкова бързо и неочаквано, несъмнено бе заслужено особено ако човек помислеше за жертвите, които са изпратили на гибел в ръцете на Хеджан Бей.
— А не знаеш ли, Абу била ибуа, че Пророкът е казал: «Нека делата ти са бързи, но мисълта преди тях да е бавна?» Нуждаехме се от тези предатели, за да заловим джума. Но сега устата им е затворена завинаги, а краката им не могат да ни заведат при разбойниците.
Цялата собственост на мъртъвците се намираше вече в ръцете на арабите. Уелад слиманът бе носил със себе си значителни запаси вода и провизии. Наредих да ги разпределят между керванджиите, а бишаринхеджините на убитите задържах за себе си като законна плячка. Прибрах в джоба си и кораловото късче на Хеджан Бей, защото може би пак щеше да ми окаже неоценими услуги.
Керванджиите се събраха на едно място и започнаха тихо да се съвещават. После един от тях се приближи до мен.
— Стани наш кабир, сихди! Ти имаш един дух, който ще ни заведе до Гат.
— Ще се подчинявате ли на този дух?
— Да. Само ни кажи заповедите му!
— Няма да стигнете до Гат, ако оставите джумът да ви следва по петите. Той няма да се отклони от дирите ви и ще ви унищожи. Но ако проявите храброст, ние ще избием разбойниците и поклонниците ще могат в бъдеще спокойно и мирно да пътуват през пустинята.
— Ние сме смели, сихди, и не знаем що е страх, но джумът има повече мъже от нас и ще ни победи. Трябваше да вдъхна на хората кураж.
— Моят дух ми казва, че джумът няма да ни победи. Аз съм брат на Пехливан Бей, който ни чака при Баб ал Гуд. Той поваля разбойниците като суха тръстика. Я погледнете тук! Тези два револвера ще изядат дванайсет души, тази тежка пушка ще изпрати още двамина при шейтана, а тази карабина «Хенри», чието име сигурно още не е стигнало до ушите ви, ще вземе живота на два пъти по десет и на още пет разбойника. Ако ще ставам ваш кабир, то казвайте ми по-бързо съгласни ли сте, иначе заедно със слугите си тръгвам да търся джума и ви оставям сами да се оправяте в пустинята.
— Ще ти се подчиняваме, сихди!
— Да, ще ти се подчиняваме, сихди — въодушевено потвърди и Хасан Велики. — Ти си най-мъдър сред мъдрите, най-умен сред умните и най-голям герой сред героите. Погледнете ме, мъже, аз съм Джесар Бей, Удушвача на хора. Тази сабя ще разпори коремите на десет разбойника, тази джанбийе (Кама. Б. нем. изд.) ще пререже гърлата на двайсет убийци, а тази пушка, това копие и тези пистолети ще унищожат всичко останало. Вие ще имате единствено задачата да възхвалите храбростта ни и да възпеете геройските ни подвизи. И когато се върнете при вашите синове и дъщери, от шатрите ви ще се понесе славата на Хасан ал Кебир, както и славата на великия сихди от Алмания, който уби Арет и победи мъжката черна пантера заедно с нейната жена!