— Ти имаш неговия знак? Кой ти го даде?
— Самият той. Застрелях лъва, който го беше затиснал с лапите си.
— Убил си лъв? Ловджийската му кръв кипна.
— Един лъв и двойка черни пантери. Ще видиш кожите им.
— Pshaw! (Възклицание, изразяващо пренебрежение и неодобрение, Б. пр.) Та нали не са мои! Ами къде срещна Бея?
— В подножието на планините Аурес.
— Невъзможно. Той е в Гуд!
— Те са двама братя.
— А-а! И къде е сега другият?
— Мъртъв е.
Накратко му разказах най-важното.
— Приятелю, ти имаш направо нечовешки късмет! — недоволно измърмори той, след като свърших. — Напред, първо трябва да очистя и аз трети бандит и после ще видим какво ще правим по-нататък!
— Колко души наброява джумът?
— Рано сутринта бяха четирийсет и трима, а сега, като извадим петима, остават трийсет и осем.
— Къде са твоите спътници?
— Съвсем наблизо. Обикалям сам около джума, а после се присъединявам към тях. Умира всеки пост, на който се натъкна.
— Но защо само постовете? Ако искаш, още днес ще спипаме целия джум.
— Well, тогава искам!
— Ела!
Повървях още малко напред и спрях. Ако наблизо се намираше още някой пост, то можех да очаквам, че щеше да се отзове на уговорения сигнал. Сложих длани около устата си и имитирах дълбоките звуци «ом-му, ом-му», издавани от хиената.
Не се бях излъгал, защото недалеч от нас се разнесе същият зов.
— Чакай ме тук! — наредих на Емери и продължих нататък. Срещу мен бавно се зададе някакъв арабин.
— Къде е Хеджан Бей? — попитах го аз.
— Ти ли си кабирът? — отговори ми той с въпрос.
— Да — кимнах аз.
— Пази се от Пехливан Бей! Ти не чу ли изстрелите му?
— Чух ги, а дори видях и него самия. Той уби трима мъже на джума, които стояха близо до мен. Кажи го на Бея! Трябва да говоря с него.
— Защо си спрял кервана не на определеното място? — продължи да ме разпитва той.
— Нима мога да го заведа там, където се намира Пехливан Бей?
— Прав си. Чакай тук!
Той се отдалечи, но скоро се върна. Очаквах нещо подобно. Арабинът ми каза:
— Опиши ми пътя до кервана! След като Удушвача се отдалечи, джумът ще дойде.
Показах му с ръка посоката.
— Ей там сме спрели, на двайсет пъти по-голямо разстояние от това, на което бие кремъклийката ти.
— Колко мъже има този кафила?
— Седемнайсет, изтощени от жажда и преумора.
— Ти разговаря ли с мюдира?
— Да. Куршумите на Удушвача убиха и него, и още други двама, както стояха до мен.
— Тогава слави Аллаха и му благодари, че си се отървал! Върни се и остани буден, за да чуеш, когато пристигнем!
Този пост сигурно беше някой нов член на бандата, понеже не познаваше кабира. Върнах се към Емери и го последвах настрани между дюните. Там се намираха неговите мехари, пазени от слугата му и водача. Заведох ги при кервана. Хората бяха чули изстрелите и се тревожеха за мен.
— Хамдулиллах — слава Богу, сихди, че се връщаш! — обади се Хасан Велики. — Чух пет изстрела и си помислих, че Хеджан Бей те е убил петкратно.
— Сихди Емир, Пехливан Бей! — извика тебусът веднага щом зърна англичанина.
При този вик всички керванджии със страхопочитание и боязън отправиха погледи към високата фигура на моя спътник.
— Да, хора, този ефенди е Пехливан Бей, чиито куршуми кажи-речи изядоха джума. Скоро разбойниците ще дойдат, за да ни нападнат. Пригответе се да ги посрещнем! — заповядах аз.
Тази вест предизвика голямо вълнение. Въоръжените до зъби хора се държаха като овце, които очакват идването на вълка, и само с помощта на компаса успях поне донякъде да им вдъхна кураж и самоувереност. Най-силно възмутен от тяхното поведение беше Хасан.
— Аллах акбар — Бог е велик, той дава на храбреца мъжко сърце, а на героя — челичен юмрук — викна им той с гръмовен глас. — Ала вие сте като бълхи, на които, покажеш ли им пръст, побягват с огромни скокове. Не ви ли казах, че се наричам Хасан ал Кебир и Джесар Бей, Удушвача на хора? Е, добре, тогава защо се страхувате? Страхувайте се от мен, а не от разбойниците, чиито меса ще изям и чиято кръв ще изпия като мериса и вода, подправена със зибиб!
— Дръж си устата затворена! — предупреди го щафелщайнецът.
— Самият ти си истински забиб и джумът ще те изгълта, като остави от теб само голямата ти уста, с която няма да могат да се справят и десет хиляди мъже. Започне ли стрелбата, тогава ми се ще да те видя къде ще се свреш!
— Мълчи! — избухна охуленият Хасан. — Аз съм кабаш от ферката ен Нураб, а ти си само Юсеф Ко ер дарб и твоите прадеди имат същото име като теб. Ти знаеш ли какво представлява един хаджия, един поклонник, посетил Мека? Аз съм бил два пъти в Мека, града на Пророка, веднъж в Медина, прославения, и съм се молил в Джида, където е погребана Ева, майката на човечеството — петстотин стъпки дълга и дванайсет широка. Ами ти какво си направил и на кое богоугодно място си бил? Ти си един френец, който яде свинско месо и който трябва да пътува през земите на правоверните, когато поиска да види страната на Пророка. Щеше да постъпиш по-умно, ако си беше останал в Ка ал брун. Затова си затваряй устата и мълчи!