— Ще ви обясня основанията си, но дотогава най-настоятелно ви моля да действате така, както аз искам! Не казахте ли преди малко, че се ползвам с пълното ви доверие?
— Разбира се, разбира се, монсеньор! Ей сега ще повикам прислугата.
Той се завтече към шнура на звънеца и след необикновено силния му звън в стаята се втурна цялата прислуга, която се намираше в момента на разположение.
— Вържете този човек и го заключете в някое от подземните помещения със здрава врата. Нека стои там, докато дойде полицията да го прибере! — заповяда им домакинът с такава физиономия, сякаш самият той бе нанесъл онзи «страхотен удар».
С истинска южняшка разпаленост и стръв хората се нахвърлиха върху изгубилия съзнание човек и за броени секунди така го овързаха с всевъзможни подръчни материали, които поне донякъде им вършеха работа, че след като се съвземеше, сигурно нямаше да му е възможно да помръдне и малкото си пръстче. После осем чевръсти ръце сграбчиха пленника и го повлякоха към вратата.
Един-единствен човек от прислугата обаче се беше спрял на входа и не взе участие в усилията на другите. Той имаше набита и широкоплещеста фигура, а лицето му никак не подхождаше на ориенталското му облекло. След като видя с какви огромни усилия четиримата мъже влачеха туарега към вратата, той пристъпи към тях и ги разбута настрани.
— Машаллах, мътните го взели, кво е туй блъскане и дърпане! Я се омитайте, некадърници такива, щото сам ще свърша таз работа!
Той сграбчи туарега и с мощен замах го метна на гръб.
От радост тъй неочаквано да чуя немска реч аз го оставих почти да излезе от стаята, без да го задържа, но след като вече отвори вратата и се накани да прекрачи прага, аз извиках:
— Чакай! Ти немец ли си?
Въпреки товара си човекът светкавично се извърна към мен. Широкото му добродушно и открито лице сияеше от едното ухо до другото.
— Ами тъй ми се струва, господине! Исусе! И вие ли?
— И аз. Откъде си?
— От Калтенбрун при Щафелщайн.
— Значи от Бавария. Но твоят диалект се различава от говора на хората от областта на Щафелщайн, където съм пил толкова хубава бира!
— Да, господине, туй е… абе я пак си го вземете този негодник! Замъкнете го където си щете! — прекъсна се той сам и пусна туарега на пода. Пленникът беше изнесен, а сънародникът ми отново се обърна към мен, сърдечно ми подаде ръка и продължи: — Тъй, сега ръцете ми пак са свободни. Помози Бог, господине, да се срещнем тук в Африка! Да, в Щафелщайн, там има бира, бира ви казвам, дето съвсем сама ти влиза в гърлото! Значи там сте били, а? Е, туй е хубаво, туй е чудесно! А за моя говор са виновни единствено хората от Баден и Райнпфалц, дето са тук, и кажи-речи ми развалиха чистия щафелщайнски език.
— Тук има и сънародници от Южна Германия, така ли?
— Предостатъчно, господине. Живеят извън града в селото Дели Ибрахим край Ал Биар, дето се намира манастирът на трапистите (Членове на църковен орган, основан през 1664 г. Б. пр.). Ами вий отде сте?
— Саксонец съм.
— Машаллах, мътните го взели, значи сме кажи-речи съседи! Мога ли да ви попитам колко дълго ще останете тъдява?
— Още утре рано сутринта ще отпътувам.
— Вече! Ами накъде, ако разрешите тоз въпрос?
— Навътре в Сахара.
— В онази пясъчна яма, дето е свърталище само на разбойници и убийци. И аз съм навлизал малко в нея, а именно до Фарфар и отдавна се канех пак да ида там. Машаллах, господине, не може ли и аз да дойда с вас?
Въпросът му ми беше добре дошъл. Наистина ми беше нужен слуга, а във всички случаи щях да предпочета един немец пред някой друг.
— Действително ли ще тръгнеш с мен?
— На часа, и то с голямо удоволствие!
— Можеш ли да яздиш?
— Да яздя? Като самия дявол, господине! Та нали стигнах дотук с Чуждестранния легион, а после бях и в редиците на Chasseurs d’Afrique (Африканските стрелци. Б. пр.).
— Разбираш ли арабски?
— Да, тъкмо колкото ми е нужно.
— Какъв си бил по-рано?
— Дърводелец. Но съм учил и по-хубави, и по-полезни неща, господине, и особено как да се бия. После просто тръгнах по широкия свят и така попаднах в легиона, дяволите да го вземат! След туй работих в Дели Ибрахим, докато ми дадоха тук таз служба. Питайте господаря де! Сигурно е доволен от мен.
— Ще дойдеш с мен. Ще издействам съгласието му!
— Машаллах, мътните го взели, та туй е също като коледен подарък! Ще ни придружава ли и Хасан Велики, дето има толкоз дълго име?
— Да, той ще ни бъде водач.