Тя толкова се смути, че не можеше нито да помръдне, нито да проговори, а когато горната устна я засърбя, което означаваше, че носът й няма намерение да чака за носна кърпа, машинално вдигна ръка и се избърса с ръкава. Това беше нещо нечувано, детинска грешка, неприсъща за зряла жена, а тя дори не разбра, че го е направила, докато не го чу, че изсумтя.
От това тя още повече се смути, а той я хвана през кръста и я отстрани от пътя си.
Пламналите й бузи, вече не по-малко зачервени от носа й, не направиха впечатление на никого, защото в същия момент херцогиня Ротстън и новодошлият най-после се видяха. Кимбърли, която все още не можеше да откъсне поглед от него, веднага забеляза нескритото му задоволство, че вижда херцогинята. Той направо сияеше от удоволствие и щастие, а в светлозелените му очи отново заиграха весели пламъчета, сякаш всеки момент щеше да затанцува от радост.
Меган Сейнт Джеймс обаче не беше толкова доволна.
— Боже Господи, шотландският разбойник! — възкликна тя и сложи ръка на сърцето си. — Нали не си дошъл да ни ограбиш?
Усмивката му веднага стана съблазнителна, а това по неочакван начин се отрази на Кимбърли — беше нещо като удар в корема, достатъчно силен, за да секне дъха й, но не и да изпита болка. А усмивката дори не беше насочена към нея.
— Ако ми позволиш да открадна сърцето ти, скъпа, да, така ще стане — отвърна той. — Боже, най-красивото момиче в цяла Англия да живее под един покрив с баба ми Маргарет! Не мога да повярвам на късмета си.
При думите му Меган започна да клати отрицателно глава.
— Значи ти си роднината на Маргарет? Невъзможно! Не може да бъде! Роднините по линия на мъжа на Маргарет са от клана Макгрегър, а не Мак… — тя замълча, за да си спомни името, което й беше споменал преди толкова време, — не Макдюъл, нали? Да, спомням си, че каза Лаклан Макдюъл.
— Ти да не очакваш от разбойник да ти каже истинското си име, докато граби? — попита я той с широка усмивка. — Аз съм Макгрегър, всъщност аз съм главатарят на клана, а Лаклан е правилно. Много се радвам, че си спомняш.
Това все още явно личеше. Той не можеше да скрие усмивката си. Недоволството на Меган също личеше при този неочакван развой на събитията.
— Тази няма да я бъде, Макгрегър — предупреди го тя. — Девлин никога няма да ти позволи да останеш в дома му. Хич не се харесахте, ако си спомняш.
— Девлин Джефрис? Какво общо има той с Шеринг Крос?
— Може би това, че го притежава заяви тя кисело. — Освен това Девлин не е Джефрис. Също като теб, и той обича да се представя под чуждо име.
Мъжът изведнъж придоби ужасен вид.
— Я чакай, да не искаш да кажеш, че проклетият ти англичанин е роднината ми Амброуз Сейнт Джеймс?
— Брей, ти наистина ненавиждаш първото му име. Да, точно така.
Той изстена.
— О, моля те, скъпа, само не ми казвай, че си се омъжила за него!
— Напротив, точно това направих — отвърна Меган.
Стенанието му прерасна във вой, който изведнъж бе прекъснат от усмивка и свиване на раменете.
— Няма значение. Преодолявал съм и по-лоши препятствия.
Меган го изгледа с присвити очи.
— Ако с това искаш да изречеш на глас мислите ми, можеш още сега да си го избиеш от главата. Омъжена съм и бракът ми е щастлив — изтъкна тя. — Освен това почти мога да ти гарантирам, че няма да останеш в Шеринг Крос, както си го замислил. И още нещо — почти съм убедена, че Маргарет каза, че си търсиш жена.
Погледът, който насочи към Меган, можеше да означава само, че вече е открил единствената жена, която би могъл да иска. Херцогинята поруменя от смущение. Кимбърли, която видя погледа му, неизвестно защо изпита раздразнение, макар че това не я засягаше. Опита се да се прокашля, за да им напомни, че има свидетелка на този личен разговор, който тя определено искаше да свършва, но отново никой не й обърна внимание.
— Дали ще отседна тук, или в близост, аз няма да изневеря на повелята на сърцето си. Голям глупак ще изляза, ако го направя.
— Голям глупак ще излезеш, ако не го направиш — отвърна Меган, а после с въздишка добави: — Много си тъп. — Тя поклати глава, сякаш просто не можеше да го разбере. — Не си се променил отпреди година, когато ти казах, че вече съм сгодена, но ти отказа да се вслушаш в думите ми.
— Не съм тъп, а твърдо решен — поправи я той с поредната усмивка. — А от какво значение е някакъв си съпруг, когато две сърца са създадени едно за друго?
Меган направо се ококори. Кимбърли, която вече още повече се беше ядосала, отново се прокашля, този път още по-високо.
Този път Меган я чу и погледна към нея, макар че за момент погледът й беше напълно объркан, сякаш по никакъв начин не можеше да си спомни коя е Кимбърли и какво прави до тях.