После обаче сигурно се сети, защото ахна.
— О, скъпа лейди Кимбърли! Моля да ме извините за разсеяността. Сигурно сте много уморена от пътуването, а аз ви накарах да ме чакате, докато се разправям с този непоправим шотландец… — Тя замълча и изгледа Лаклан с поглед, който ясно даваше да се разбере чия е вината за това, поне според нея. После отново се обърна към Кимбърли и искрено й се извини. — Много съжалявам. Елате да ви заведа в стаята, която избрахме за вас, после ще се погрижим и за настинката. Знам, че Дъчи, бабата на Девлин, има чудесни церове за…
В този момент, докато Меган отвеждате вече поуспокоилата се Кимбърли, Лаклан ги прекъсна:
— О, скъпа, не ме напускай така! Толкова отдавна не съм се наслаждавал на щастието да съм с теб.
Меган приглушено изсумтя, но само Кимбърли я чу. За миг тя продължи да върви с Кимбърли, но после явно размисли, спря, обърна се рязко, смръщи вежди и изсъска на Лаклан:
— Трябва да се погрижа за гостенка, която е добре дошла тук, а ти не си. Накарай някоя прислужничка да ти доведе Маргарет и се погрижи да я осведомиш за предишната си среща с Девлин. Тя самата ще ти каже, че трябва да си промениш плановете. Несъмнено скъпата дама не е запозната с престъпните ти занимания. Тя никога не би поканила крадец в дома си, ако знаеше.
— Разбойник, скъпа — поправи я той и лицето му се натъжи. — Моля те, има разлика.
— Няма разлика, Макгрегър — въздъхна Меган, изнервена до краен предел. Не и когато ограбваш англичани. За вас шотландците може да е така, но за нас англичаните това определено е лъжа.
— Да, но по този въпрос можем да поспорим, защото вече не съм разбойник — увери я той. — Не мога да променя миналото, но ти трябва да ми простиш, защото започнах нов живот.
— Да ти простя ли? Как ли пък не! Освен това вече достатъчно дълго го обсъждаме. Довиждане.
Миг преди да тръгнат, Кимбърли видя колко натъжено Лаклан погледна херцогинята, а след това видя и решителния поглед, който последва. Той очевидно беше човек, който не приемаше лесно поражението, но в случая с покоряването на сърцето на Меган Сейнт Джеймс нямаше изгледи за успех. Цяла Англия знаеше, че херцогът и херцогинята много се обичат. Новината за тяхната любов беше стигнала чак до Нортъмбърланд, но очевидно в Шотландия не беше толкова разпространена.
Шотландец. Жалко. Лаклан й беше харесал — това направо си беше меко казано. Много й беше харесал. Нямаше смисъл да го отрича. Този въпрос обаче подлежеше на съмнение поради две основателни причини. Сърцето му вече принадлежеше на друга, макар и омъжена жена. Освен това беше шотландец. Дори и ако първата причина по някакъв начин се отстранеше, втората беше непреодолима преграда. Баща й никога не би приел шотландец за зет. Той направо щеше да я лиши от наследство и щеше да се вдигне голям скандал.
Шотландец. Много, много жалко.
Пета глава
— Горкото ми момче — съчувстващо въздъхна Маргарет Макгрегър, след като Лаклан й разказа всичко за обстоятелствата, които го бяха накарали да тръгне да си търси съпруга. — А Уинифред? Кой би могъл да предположи, че ще направи подобно нещо. Изглеждаше ми свястно момиче.
Лаклан не можа да сдържи усмивката си. Уинифред наближаваше петдесетте, не беше съвсем момиче. Маргарет, която беше към седемдесетте, наричаше всекиго под шестдесет момче или момиче. Беше много мила дама, леко закръглена, винаги усмихната, поне когато я беше виждал. Той обаче трябваше да се съгласи с нея по този въпрос. Никой не бе очаквал, че Уинифред е способна на подобно долно деяние.
Маргарет отново напълни с чай чашата на Лаклан — двамата бяха сами в огромния салон на Шеринг Крос — и го смъмри:
— Защо не ме помоли да ти помогна финансово? Дядо ти Ангъс ме остави доста богата. Бог да го прости, макар и да знаеше, че е ненужно. Имам повече пари, отколкото мога да похарча.
На Лаклан не му беше удобно да разисква темата, но щеше да стане още по-зле, ако се опиташе да й обясни мотивите си. Да се вземат пари на заем от кръвни роднини е едно и е напълно приемливо. Нещата с Маргарет обаче не стояха по този начин.
Тя се беше омъжила за човек от неговото семейство и съпругът й вече не беше между живите, иначе Лаклан нямаше да е в това положение — отдавна щеше да е помолил дядо си Ангъс за помощ.
— Трябва да се справя с това сам, Маргарет — каза той просто с надеждата, че тя няма да продължи темата.
Тя обаче направи точно това, като първо поцъка с език, за да изрази несъгласието си.
— Ясно, ясно. Сега обаче като че ли си тръгнал по правия път. Трябва ти само жена с пари, която да сложи край на финансовите ти затруднения. Така се прави навсякъде, нали знаеш.