Бяха се събрали в салона, където обикновено се събираше цялото домочадие преди вечеря. Баба му и Маргарет седяха една до друга на дивана с допрени глави и говореха толкова тихо, че гласовете им не достигаха до Девлин и Меган, които бяха застанали до камината. Лорд Райт, който беше пристигнал от Лондон, за да купи един от първокласните чистокръвни коне, отглеждани в Шеринг Крос, и по този случай щеше да преспи в имението, разговаряше с лейди Кимбърли за времето, поради липса на по-интересна тема. Жалко, че беше петдесетина годишен и вече женен, защото демонстрираше подчертан интерес към нея.
Добре поне че дискутираният обект беше проявил благоразумието да не се покаже. Добре беше, защото Девлин не беше убеден в реакциите си, ако отново се изправеше лице в лице с този разбойник. Той все още беше някъде в къщата, благодарение единствено на учтивостта, която му позволяваше на сутринта да си тръгне поотпочинал към Шотландия или където беше решил да замине.
Фактът, че на Девлин му се наложи повторно да формулира решението си, се дължеше на Меган, която сега предлагаше да позволят на шотландеца да поостане. Оставаше й единствено да каже защо си е променила решението, но Девлин беше сигурен, че скоро ще го направи, тъй като никога не го оставяше дълго да се чуди за мотивите й, поне не и прекалено дълго.
А що се отнася до реакцията му, тя просто беше отбелязала:
— Ти да не би да се ядосваш за онази глупост, която се случи преди повече от година?
— Глупост? — повдигна вежди Девлин. — Този човек коленичи и ти предложи да се омъжиш за него веднага след като те видя, а когато ти незабавно му отказа, както би направила всяка разумна жена, те отвлече.
— Да, но ти ме върна и здраво го напердаши по този случай — напомни му тя. — Или си забравил, че вече му отмъсти?
Човек, който не познаваше Девлин добре, не би прочел в лекото потрепване на устните му знак на дълбоко задоволство. То обаче не продължи дълго.
— Не бих казал, че това му стига, като се има предвид с какво си изкарва хляба — каза той. — Боже Господи, та този човек си е чист крадец. Защо вие, дамите, подминавате този прост факт? И доведен син на Маргарет да беше, пак нямаше да го приема в къщата си.
Всички погледи вече се насочваха към тях.
— Не говори толкова високо, моля те — прошепна Меган. — Освен това мога да ти кажа, че дори не си забелязал лейди Кимбърли, тя е толкова… незабележима… което ще рече, че ще ни е доста трудно да й намерим съпруг, а ти просто изритваш един възможен кандидат. Да не би вече да си забравил, че се канехме да ги сватосваме?
Сега вече той разбра защо си е променила решението, но това по никакъв начин не се отрази на мнението му.
— Канехме се, точно така, Меган. Но дейността, с която той се е занимавал в миналото, го прави неподходящ кандидат за дъщеря на граф.
— О, я стига, Дев — прекъсна го тя припряно. — Той е шотландски лорд, а освен това е и главатар на клана си. Това го прави подчертано подходящ за една графска дъщеря и ти много добре го знаеш. Освен това възмутителното му поведение в миналото може да се подмине, като се вземат предвид обстоятелствата, които са го принудили да стигне до него. Чу какво каза Маргарет. Горкият човек не е имал друг избор, но сега вече е загърбил всичко това. Той е тук, за да си намери богата съпруга. Като се има предвид зестрата на лейди Кимбърли, той не би имал повод да продължи с грабежите, не мислиш ли?
Той изсумтя.
— Освен ако не му доставят удоволствие, което за него би било много хубав повод да продължи да обикаля границата и да си набелязва жертви, независимо дали има жена, или не. Освен това не можеш да отречеш, че на него очевидно му доставяше удоволствие да ни ограбва, Меган.
— Може би беше така, но не знаем със сигурност. А и самият факт, че той е тук и си търси богата съпруга, е доказателство, доколкото разбирам, за това, че не иска да продължи по същия начин. Не виждам защо да не му дадем възможност да докаже, че е искрен. Дори баба ти желае да го направи.
— Той ако е искрен, направо ще си отрежа…
— Не прави обещания, за които можеш да съжаляваш — прекъсна го тя с усмивка. — Освен това, признай си, че той просто не ти харесва. Именно това е основното ти възражение.
— Само малка част от него — упорстваше той. — Достатъчно по тази тема. Няма да остане и точка по въпроса!
Седма глава
Значи шотландецът наистина бил крадец. Самият Макгрегър си го беше признал, но Кимбърли не го беше приела на сериозно, тъй като разговорът, който беше принудена да изслуша между него и херцогинята на входа, по-скоро приличаше на празни приказки, отколкото на истина. Сега обаче херцогът го беше потвърдил.