Упрекът в тона на Гилян не убягна на Лаклан и го подразни. Раналд не беше спрял да пие още от мига, в който научи коя се е оказала домакинята им. И двамата му братовчеди хич не бяха доволни, че отново беше намерил своята Меган. А Раналд така се беше напил, че дори не забеляза, че отново неусетно бяха заговорили за това, за което си говореха преди опърничавата кавгаджийка от съседната стая да ги беше прекъснала.
— Когато тази отново събере кураж, пак ще вдигне голяма патардия — не се и съмнявам в това — продължи Раналд. — Едва не ми проглуши ушите в онази странноприемница. Ти и Гил още спяхте, а аз току-що се бях събудил и нямах представа за какво се е развикала. Ако не беше такава кресла, просто щях да си я погледам, защото фигурата й е много хубава, не може да се отрече.
Лаклан се ококори. Гилян, който беше застанал с чаша ейл до огъня, кротичко се подсмиваше.
Раналд имаше слабост към хубавите фигури. Жените можеха да са големи грозотии, но ако имаха фигура, която да му е по вкуса, той направо затаяваше дъх от възхищение. Освен това и Лаклан трябваше да си признае, че дори той беше забелязал красивите й форми, здраво пристегнати с колана.
Всъщност той беше забелязал и още няколко неща, на които преди, когато тя носеше тъмната си и широка рокля, не беше обърнал внимание. Гърдите й бяха много хубави — нещо, което не личеше преди. Освен това беше висока. За мъж, който обикновено беше по-висок от жените с повече от две педи, направо беше рядкост да открие някоя, която да е подходящо висока, за да не се чувства до нея като исполин. Освен това очите й бяха изумително зелени и искряха от гняв, а лицето й беше гладко като праскова. Не остана незабелязана и красивата й руса коса, пусната до кръста, което й придаваше особено очарование и чувственост.
Необикновена жена наистина. Първоначално му се беше сторила незабележима — като пиленце, което лесно се плаши, на което човек не обръща внимание. Очевидно обаче тя си имаше скрити перца. Освен това не си поплюваше, когато трябваше да си покаже нрава на непознат, за което определено беше нужна смелост — или пълна липса на здрав разум.
Да, за Раналд определено щеше да представлява интерес. Самият Лаклан също би проявил интерес, ако не го беше зашеметила Меган. Той обаче беше влюбен в нея и именно с нея възнамеряваше да прекара остатъка от дните си. Единственият проблем беше, че тя вече си имаше съпруг. А братовчедите му като че ли си мислеха, че той не знае за това.
Когато Лаклан им беше доверил коя е херцогиня Ротстън и намеренията си по отношение на нея, Гилян направо го беше попитал:
— Ти да не си полудял да крадеш дамата на херцог? Или може би забравяш, че тя вече се е клела пред Бога да бъде негова?
Лаклан не можеше да забрави това, но не му придаваше чак такава важност, каквато братовчедите му смятаха, че заслужава.
— Направила е погрешен избор — отговори той на въпроса на Гилян. — Възнамерявам да я убедя в това. Разводът също е решение.
— За благородниците той означава разруха — изтъкна Гилян. — Освен това ти ще искаш тя да се откаже от херцогство. Не виждам коя жена ще го направи.
— О, това е просто изпитание на любовта…
— Изпитание на идиотщината, според мен — изсумтя Гилян. — Освен това, Лаклан, ти забравяш, че си тук, за да си намериш госпожица с пари и дълбоки джобове. Ами ако тя няма пукнат грош?
Сега дойде ред на Лаклан да изсумти.
— Херцог да се ожени за бедно девойче? Тя по всяка вероятност също произхожда от херцогско или от маркизко семейство. Херцозите не се женят за хора, които стоят по-долу от тях.
— По-вероятно е да се женят за когото си пожелаят, а човек, богат като този, не би се притеснявал, ако момичето е бедно. Той няма нужда от нищо повече освен от жена и от децата, които тя ще му роди. А за тази жена той сто на сто би се оженил независимо от всичко, както би направил и ти, защото е много красива. Ти обаче имаш нужда от пари. Или забрави и тази незначителна подробност?
В този момент спорът им беше прекъснат от шумно чукане по вратата и досадните оплаквания на девойчето от съседната стая. Ако Лаклан вече не беше изнервен от братовчедите си, които не разбираха неговата гледна точка, може би щеше да послуша момичето. От друга страна, тя направо беше нахълтала, беше го гледала така, сякаш искаше да го изпепели на място, и му бе държала такъв език, който със сигурност би накарал и по-кротък човек да побеснее, така че той при всички положения щеше да кипне, независимо от първоначалното си настроение.
И все още беше ядосан, така че отбеляза:
— Ако гласът ти не ставаше все по-висок с всяка чаша погълнат ейл, Раналд, нямаше да идват разгневени гости в този час да се оплакват.