— О, да, за всичко значи съм виновен аз, така ли излиза? — изсъска Раналд. — Ти значи не крещеше?
— Само за да можеш да ме чуеш сред шума, който вдигаш.
— Освен ако не сте го забелязали — спокойно се намеси Гилян, — и двамата пак сте се разкрещели.
И двамата гневно го изгледаха, после Лаклан прокара пръсти през косата си.
— За Бога, ще трябва да се извиня на девойчето на сутринта и вероятно ще получа още някой гневен поглед.
— Бездруго щеше да го направиш — засмя се Гилян. — Когато позволиш на темперамента да те води, по-късно винаги съжаляваш и поправяш стореното, за да няма засегнати.
— Не винаги — отвърна Лаклан. — Само когато знам, че греша. А в този случай, след като девойчето първо ме нападна, вместо да ме помоли, не изпитвам никакви угризения. Но това, че все още я безпокоим, ме кара да се чувствам виновен. — В този момент и Гилян, и Раналд получиха по един смразяващ поглед, за да са наясно у кого се корени вината. — За Бога, защо вие двамата просто не се порадвате, че намерих дамата на сърцето си?
— Заради трудностите, пред които трябва да се изправиш, за да я спечелиш, Лаклан. Няма човек, който лесно да може да се справи с тях. По-разумно е да предположим, че няма да успееш и ще си съкрушен.
— Значи не вярвате, че ще успея, така ли?
— Не става въпрос за вяра, а просто за фактите, пред които сме изправени — каза Гилян. — Как мислиш, дали щеше да се омъжи за този човек, ако не го е искала?
— Ами че той е херцог — презрително изсумтя Лаклан.
— Добре де, така е, но въпреки всичко този херцог има нещо повече от титлата и положението си, което да го направи привлекателен. Забравяш, че всички добре го огледахме, Лаклан, и е съвсем сигурно, че може да омайва девойчетата със същата лекота, с която го правиш и ти, при това от повече време. Много вероятно е тя да е влюбена в него. Искаш да кажеш, че очакваш тя да изостави човека, в когото е влюбена, и високото си положение в обществото, за да забегне с някакъв си обеднял лорд? Ако използваше главата вместо… ъъ, сърцето си… щеше да ти е не по-малко ясно, отколкото на мен и на Раналд, че това няма да стане.
— Има други неща, които мога да й предложа, неща, които този надут англичанин никога няма да може.
— Като?
— Като радост и смях.
Гилян се ококори.
— Не всяко девойче обича тези неща. Освен това ти дори не знаеш дали тя отговаря на целта на посещението ти.
— Що се отнася до това, бих предпочел друг начин да се сдобия с пари и да не се отказвам от моята Меган.
— Не успяхме да измислим друг начин, Лаклан. И това ли забрави?
Сарказмът на Гилян беше възнаграден с още един страховит поглед.
— Аз ще си я отвоювам, Гил — отсече Лаклан, — и тогава ще наричам най-хубавото момиче в кралството мое. Така че ме оставете на мира по този въпрос.
Гилян поклати глава.
— Не мога. Няма да си изпълня дълга, ако не ти изтъкна колко глупаво решение си взел. Освен това едно красиво момиче не винаги се оказва добра съпруга, Лаклан. Да, тя наистина е голяма красавица. Никой не може да го отрече. Но тя постоянно ще ти натяква за нещо, също като Неса. Има и други девойчета, които ще са не по-малко приятни за окото, но които няма да са толкова дразнещи за ухото. Ти обаче дори отказваш да ги потърсиш.
— Защото ако го направя, би означавало да си загубя времето, при положение че сега отново открих Меган. А обстоятелствата, при които я срещнахме, Гил, не са показателни за истинския й нрав. Тя беше обяснимо разстроена по това време, като се има предвид как я отвлякох. Това не означава, че е постоянно в лошо настроение.
— А може би означава точно това.
Лаклан изгледа братовчед си с присвити очи и мрачно заяви:
— В такъв случай по това ще си подхождаме. А сега ще ме оставиш на мира преди да съм направил нещо, за което и на теб да ти се извинявам на сутринта.
Гилян невинно се усмихна.
— Е, добре, време е да си лягам. Но първо ще се погрижа за нашия братовчед. — С тези думи той вдигна хъркащия Раналд и го повлече към вратата.
На прага обаче се обърна и нанесе последния си удар.
— Дълбоко съм убеден, че на сутринта ще ти дойде акълът, Лаклан. Имаш едно много хубаво качество — да избягваш грешките, преди да ги направиш.
Лаклан изсумтя. Грешка щеше да бъде, ако се откажеше от Меган, грешка, за която щеше да съжалява цял живот.
Девета глава
Когато на следващата сутрин Лаклан смело влезе в трапезарията за закуска — стая доста по-голяма от нормалните помещения за тази цел, макар и много по-малка от официалната трапезария на Шеринг Крос, — самочувствието му беше като на гостенин, който е добре дошъл. Девлин, който беше заел централното място на масата, измърмори нещо неразбрано и изгледа новодошлия с нещо сред но между гняв и неприязън, защото всъщност излизаше, че сега шотландецът наистина е добре дошъл — поне дамите в семейството му бяха на това мнение.