Меган беше успяла да убеди Девлин да не й се противопоставя. Той не знаеше как беше успяла, но наистина го беше направила. Освен това очевидно беше побързала да уведоми и шотландеца за настъпилата промяна още тази сутрин. Девлин обаче нямаше да се преструва, че е много доволен от развоя на събитията, а от студения поглед, който хвърли на Макгрегър, ставаше съвсем ясно какво всъщност изпитва.
Лаклан видя този поглед и не изпита никакви илюзии по отношение на значението му. Предполагаше, че баба му Маргарет е накарала Девлин да промени решението си. Никога не би се досетил, че само Меган може да го направи, и би се ужасил, ако научеше причината за желанието й да остане в имението. Същата причина я беше подтикнала да накара прислугата да махне половината столове от дългата маса, така че когато Лаклан пристигна, единственото свободно място беше до Кимбърли.
Кимбърли и Лаклан забелязаха недостига от столове почти едновременно. Тя силно се изчерви на това, което според нея беше лош късмет. Ако на нея й се беше случило да дойде и единственото свободно място да е до шотландеца, тя би измислила някакво извинение да не остане, независимо колко е гладна.
Сега обаче щеше да е прекалено грубо да се опита да си тръгне, щеше да е прекалено очевидно, че желанието й е продиктувано от пристигането на шотландеца, независимо от убедителността на извинението й. Не че щеше да се поколебае да го направи, ако само тя и шотландецът бяха в трапезарията. Обаче техни височества, както и останалите членове на семейството, бяха на масата и тя не можеше да ги кара да се чувстват неудобно само заради това, че намира един от другите им гости за ужасен.
Лаклан не би обърнал внимание на етикета, но сега в стаята беше Меган и вместо да си излезе, той й се усмихна лъчезарно, целуна баба си Маргарет по бузата, после тежко се тръшна на единствения свободен стол. И тогава настъпи неудобният момент, защото Маргарет, която не знаеше, че между тях вече съществува вражда и че са си разменили „любезности“, ги представи един на друг.
Кимбърли го преживя някак си, но веднага след като стана възможно, започна да не обръща внимание на човека до себе си и подхвана разговор с учтивия лорд Райт, с когото се беше запознала предишната вечер и който сега седеше срещу нея. Това обаче не продължи дълго, понеже някаква забележка на херцогинята привлече вниманието на лорд Райт към нея.
Преди Кимбърли да е проследила разговора дотолкова, че да се включи, Макгрегър се наведе към нея и прошепна:
— Дължа ви извинение за това, че снощи наруших съня ви.
Тя толкова се изненада, че вдигна поглед към него. Като се имаше предвид, че той я беше изпратил със заплахи в стаята й и с обещание за повече подобни действия, извинението му беше неочаквано. А като се имаше предвид, че и тя не му беше останала длъжна — поне тя се надяваше, че е така и че той не е спал толкова дълбоко, че да направи нощните й усилия напразни — извинението му беше и нежелано.
По гласа му личеше, че е искрен, но тя се позамисли над това, като си спомни колко лошо се беше държал и той, и приятелите му. Освен това той като че ли очакваше подобно извинение и от нея. Как ли пък не!
— Да, така е — каза тя, без изобщо да се обръща към него.
Не й беше нужно отново да го поглежда, за да разбере, че лицето му е пламнало: дали от гняв, или от неудобство, не я интересуваше. Извинението му не изтри от съзнанието й безсънната нощ, която беше прекарала. Освен това тя искрено се надяваше, че той е не по-малко изтощен от нея, макар че това не можеше да се разбере по вида му.
— Заради роднините ми стана, девойче — обясни й той. — Взех решение, което те не одобриха. А ти как ще обясниш поведението си?
Сега вече беше ред на Кимбърли да пламне. Разбира се, той намекваше за шума, който беше вдигнала веднага щом в стаята му беше настъпила тишина. А не можеше по никакъв начин да обясни поведението си, освен да си признае, че го е направила, за да си отмъсти. Кимбърли обаче не искаше да се извини.
Той и роднините му можеха да спорят и на друго място, след като им беше станало ясно, че я безпокоят. Обаче не го бяха направили, а бяха продължили да я държат будна… Тя нямаше защо да се извинява за поведението си. Все още й беше лошо и едва си държеше очите отворени, докато той очевидно беше в прекрасно настроение и чудесно здраве.
— Опитите ви да оправдаете поведението си от снощи не ви правят чест, Макгрегър. През последните няколко дни почти не съм мигнала, което отчасти се дължи на вашата липса на внимание към околните.