— А, значи това е твоето извинение, така ли?
— Аз не се извинявам — изсъска тя. — Просто изтъквам, че поведението ви беше дори по-лошо, отколкото си го представяте.
— Ако учтиво беше помолила за тишина, скъпа, може би щях да ти я осигуря, но това не стана, нали? — изхили се той самодоволно.
Тя ахна. Той всъщност се опитваше да я накара тя да понесе вината за собственото си поведение. Това обаче се очакваше от един… Кимбърли прекъсна тази мисъл още в началото, когато разбра какво прави — позволяваше на предразсъдъците на баща й да повлияят на мисълта й. Не, нямаше да допусне подобна грешка. Освен това нямаше нужда от никакви предразсъдъци, за да не харесва точно този шотландец. Той успя да я накара да го намрази единствено със собствени усилия.
Не си струваше да отговаря на забележката му. Ако продължеше разговора, това означаваше, че се принизява до неговото ниво на невъзпитаност. Тя обаче не се сдържа:
— Необходимо ли е да ви напомням, че ако шумът, който вдигахте снощи, беше поносим, изобщо нямаше да стане необходимо да разговарям с вас? И може да ме наричате лейди Кимбърли. Аз не съм ви „скъпа“.
— А това особено ме радва — отвърна той.
Тя изпита желание да стане и да го зашлеви. После обаче си спомни къде се намира и с кого и вместо това се постара да не се изчерви.
— Значи се разбрахме, Макгрегър — процеди тя, после добави, минавайки на „ти“ като него: — Особено ме радва това, че няма да ми се наложи да търпя компанията ти отново след като закуската свърши.
Той й се ухили нахално.
— Значи си заминаваш от Шеринг Крос, така ли?
— Не, ти си заминаваш.
Той поклати глава.
— За съжаление ще те разочаровам, девойче, но аз със сигурност няма да си тръгвам.
— Лъжеш — намръщи се тя. — Ясно чух негово височество да…
— Негово височество е променил мнението си — прекъсна я той и на свой ред се намръщи. — И преди да се обидя, че ме нарече лъжец, ще те накарам да ми се извиниш.
— Как ли пък не! Признавам, че променилите се обстоятелства в случая не те изкарват лъжец, но като се има предвид професията ти, Макгрегър, почти съм сигурна, че лъжите ти се удават не по-лошо от кражбите. А тъй като за нещастие имаш намерение да удължиш престоя си тук, със сигурност ще поставя вещите си под ключ.
Не би могла да го засегне по-силно, дори и да беше искала, а тя не искаше. Просто беше толкова ядосана и изнервена, че не й се говореше с него и затова му отговаряше, без изобщо да се замисля за това, което казва.
Той обаче беше обиден дълбоко. Едно беше да го нарекат лъжец, когато лъжеше, но съвсем друго, когато не лъжеше.
— Единственото нещо, което ще ти открадна, девойче, е злият ти език. Много хубаво би било и него да поставиш под ключ.
— Навикът, който си си създал да заплашваш жени — каза тя сухо, — говори сам за себе си. Снощи може и да ти се е разминало за това, че ме изплаши, но можеш да си сигурен, че няма да ти е толкова лесно друг път. И така, предлагам ти да се въздържаш от всякакви разговори с мен, а аз на свой ред с удоволствие ще си спестя така наречения „зъл език“.
— Ето какво си навлякох с опита да се извиня на една проклетница — промърмори той под носа си.
Тя, разбира се, го чу. Казал го беше по такъв начин, че да го чуе. Тишината, до която най-после доведе забележката му, го накара да се позасрами, размяната на обиди с дама за него беше ново преживяване. Не че толкова много го беше заболяло, не и с тази дама във всеки случай. Но той имаше навика да омайва и да се закача, а не да предизвиква враждебност, а освен това не беше и сигурен защо го прави.
Тази сутрин лейди Кимбърли определено не правеше никакво впечатление, облечена в своята удобна кафява утринна рокля без никаква гарнитура, която свободно падаше по тялото й, и с обикновена прическа, която подчертаваше зачервения й нос, но въпреки това Лаклан като че ли й обръщаше внимание. Тя не се отнесе с него както трябва, определено го ядоса. Всяка дума, която излизаше от устата й, го караше да се гневи още повече и да й отвръща със същото.
Беше успяла да прекъсне съня му на няколко пъти през нощта и тази сутрин той се беше събудил не по-бодър от мига, в който най-после беше заспал. Отмъстителността й всъщност не го беше раздразнила, а само го беше развеселила. Той просто го беше приел като нещо, което му се полага, и дойде на закуска, изпълнен с надежда, че е добре дошъл в Шеринг Крос за неопределено време, след като една прислужничка му беше донесла бележка. Обаче беше много уморен и дори видът на неговата красива Меган не му подейства така, както очакваше. Но сега, след като беше разменил любезности със зъбатата дама до себе си, вече със сигурност се беше събудил.