Да се въздържа от разговори с нея изобщо? Как ли пък не, да му се не види! Един Макгрегър нямаше да се спре пред подобно предизвикателство. Той обаче беше спечелил своята точка. Ето защо за известно време можеше да си даде почивка.
На нея очевидно не й липсваше кураж, макар че тя сигурно се чувстваше по-силна в присъствието на други хора — той не се и съмняваше в това. Тя вероятно щеше да запее друга песен, ако бяха сами, песен, която нямаше чак толкова да подразни слуха му. Но пък можеше и да не стане така. Щеше да проучи как стоят нещата. Нямаше да си тръгва, сега имаше много време да си угажда, както си пожелае. А междувременно Лаклан почти не се съмняваше, че той и лейди Кимбърли отново ще кръстосат шпаги.
Десета глава
Кимбърли прокара доста голяма част от деня в сън. Не се показа особено общителна, но нямаше друг избор. Дори херцогинята се съгласи, че трябва да поспи, когато Кимбърли оклюма точно когато Меган се канеше да обсъдят „плана“, който да следва по пътя към брака.
Веднага след мъчителната закуска Меган изпрати и Лусинда — бабата на Девлин, — и Кимбърли направо в гостната си. Така нареченият „план“ беше цяла стратегия, за която всички трябваше да са съгласни — с други думи, това бе начинът, по който Кимбърли да бъде изложена на оглед пред възможно най-широк кръг от ергени колкото се може по-скоро, за да може по този начин да има достатъчно време за избор.
Някой спомена, че за следващата седмица в Шеринг Крос вече са планувани редица мероприятия. Освен тях бяха пристигнали цял куп покани за забавления на други места, включително и няколко съвсем наскоро предстоящи бала.
Кимбърли беше почти заспала и с половин ухо слушаше как Дъчи — така семейството й я наричаше галено — обяснява, че един от тези балове е в Лондон и до него остават едва четири дни. Кимбърли понечи да обясни, че й е невъзможно да се подготви за едно толкова официално и важно събитие толкова кратко време, при положение че няма нито една бална рокля, но очите й се затвориха за пореден път и този път си останаха затворени.
Когато се събуди, най-напред видя Меган, която я разтърсваше, тихичко се смееше и й казваше да отиде да си легне.
Разбира се, да заспиш в присъствието на домакинята се считаше за върха на лошите маниери и Кимбърли наистина се чувстваше много неловко. Тя многократно й се извини, като го отдаде на настинката и пътуването. Освен това не знаеше защо просто не си каже каква е причината, а именно гостенинът в стаята до нейната, но не го направи.
Сега, когато се обличаше за вечеря, тя се зачуди и защо не беше пожелала да й дадат друга стая. Мисълта, че този шотландец спи в съседната стая, щеше да я притеснява, знаеше го със сигурност. Знаеше и че може да се сблъска с него по коридорите, когато излиза или се прибира в стаята си. Знаеше, че няма как да не го чуе, независимо дали реши да прояви малко повече възпитание и да не вдига много шум, а беше изправена пред решения, които щяха да се отразят на по-нататъшния и живот. Нямаше нужда от хора, които да й отвличат вниманието от това.
Тя обаче не спомена нищо на домакинята, а сега, когато си мислеше по този въпрос, реши, че въпреки всичко няма да помоли да я преместят. Простичката истина беше, че макар и да бе наистина изтощена и нещастна заради настинката, тя никога не се беше изправяла пред подобно предизвикателство. Възбуда, страх, тръпка, ярост — независимо за какво ставаше дума, Макгрегър я караше да го изпита. А тя трябваше да реши дали това е нещо хубаво, или лошо, преди да му сложи край.
Старата херцогиня й беше пратила по Мери някакво отвратително лекарство, с което да си лекува настинката, и докато се облече и се приготви да излезе от стаята, тя се почувства малко по-добре. Поне носът й не заплашваше да прояви самоинициатива при първото кихване. Всъщност тя вече не кихаше и беше успяла до известна степен да замаскира останалата червенина на носа си или както беше в нейния случай, разраненост, с малко пудра. Вече не я боляха и крайниците и походката и беше по-наперена.
Всъщност тя доста хареса външния си вид, като се имаше предвид в какво положение се намираше. Моравата рокля, която беше накарала Мери да й изглади, беше на волани и не личеше, че й е малко хлабава около кръста. От друга страна, наистина трябваше да се погрижи за гардероба си и Кимбърли реши да попита херцогинята дали има лична шивачка в Шеринг Крос или някоя друга в околностите, за да може да я посети още на следващия ден. Тържества и балове в Лондон ли? Не и докато не се подготвеше за тях както трябва.