Що се отнася до реакцията на Кимбърли, Синтия просто я изгледа, като че ли е мръднала. Ето защо Кимбърли се изправи, за да демонстрира причината, поради която не намираше Лаклан за огромен. Синтия я проследи с поглед, докато ставаше, после в изражението й се появи нещо като леко самоотвращение, все едно си казваше: „Защо ли не го забелязах досега?“
— О, не се учудвам, че не си на моето мнение. И ти си огромна — каза момичето.
Горката лейди Каулс цялата беше пламнала, но неизвестно поради каква причина забележката се стори забавна на Кимбърли и тя се засмя на глас. Толкова отдавна не го беше правила, че направо се почувства странно, но същевременно добре. Когато обаче се поуспокои, а смехът й се превърна в усмивка, тя случайно забеляза, че Лаклан я поглежда учудено. Нямаше намерение да му привлича вниманието и сега, след като го беше направила, отново се ядоса. За неин късмет обаче в същия момент съобщиха, че вечерята е сервирана, и всички се запътиха към трапезарията.
Меган отново се беше постарала да ограничи броя на столовете на масата, без обаче да определя кой стол за кого е, но явната за всички стратегия този път не успя. Всъщност Кимбърли и Лаклан бяха настанени първи и се получи така, че местата им бяха на двата противоположни края на масата.
Меган малко се разочарова, но пък беше забелязала как лейди Кимбърли се усмихва в салона и разбра, че подреждането на местата не е от особено значение.
Със своята искреност тази усмивка напълно беше преобразила девойката. Меган отначало се беше изненадала, а после се беше зарадвала. Удивително колко много могат да направят две трапчинки за външността на човек, да не говорим как разкриват характера му. И макар че Кимбърли не можеше да бъде наречена красива в класическия смисъл на думата, когато се усмихнеше, чертите й омекваха и придобиваха чувствено излъчване, от което тя изглеждаше истински красива. А Меган беше особено доволна, защото и Лаклан Макгрегър беше забелязал това.
И тъй като мисълта й беше поела в тази насока, на Меган й дойде наум още нещо. Тя изпробва теорията си по време на вечеря, като положи всички усилия да бъде забавна и да кара хората около себе си поне да се усмихват, ако не и да се смеят. И се получи. Кимбърли се отпусна и имаше вид на човек, който много се забавлява, а всеки път, когато се засмееше, Лаклан като че ли гледаше в нейна посока.
Но разбира се, също така съблазнително се усмихваше и поглеждаше и към Меган.
Меган въздъхна, защото й стана ясно, че ще се наложи още веднъж да си поговори с него за нестихващия му интерес към нея, преди Девлин да го е забелязал. Единственият начин, по който тя беше успяла да склони съпруга си да не отказва подслон на шотландеца, беше изключително удобната възможност за сватосването му с дъщерята на граф Амбъро. Ако Девлин забележеше в каква насока се проявява интересът на Макгрегър, повече нямаше да има никаква възможност да го склони да остави Лаклан в дома си. Шотландецът веднага щеше да бъде изритан, а може би Девлин щеше да му се нахвърли и с юмруци.
Това за съжаление си беше реална опасност, като се имаше предвид антипатията, която Девлин хранеше но отношение на шотландеца. Но тази вечер, разделени само от Дъчи, те блестящо се справяха със задачата да не си обръщат внимание. Блестящо, няма що!
Макар че гостите можеха да забележат, че двамата не си обръщат внимание, и това можеше да породи слухове и клюки, това не я безпокоеше. По-лошо можеше да стане, когато започнеха да ходят на забавления извън Шеринг Крос, а именно това трябваше да направят през следващите няколко дни.
Дъчи беше успяла да убеди Меган, че идеята да се залага само на една карта не е особено подходяща. Колкото и да й се нравеше възможността Кимбърли и Лаклан да открият любовта и колкото и удобно да изглеждаше това, като се имаше предвид, че и двамата им бяха на гости по едно и също време, тя се съгласи, че не може прекалено много да разчита на това. За да има справедливост, на всеки един от двамата трябваше да се предостави избор. Така балът на Уигинс в Лондон, до който оставаха само дни, се оказа именно това, от което имаха нужда.
Единадесета глава
Докато бавно вървеше по многобройните коридори, които водеха към стаята й. Кимбърли се чувстваше приятно уморена. Все още не се беше наспала както трябва, но се надяваше тази нощ да си навакса. Освен това настинката й като по чудо вече беше изчезнала благодарение на чудодейното и отвратително на вкус лекарство на Лусинда.