По същия начин го беше изненадала и вечерта, когато за пръв път я видя да се усмихва. Изглеждаше много красива, когато си покажеше трапчинките, наистина красива. Той се зачуди как ли тази усмивка ще подсили променения й вид, който я караше да изглежда толкова неповторимо красива. Е, щеше да разбере на бала. Но определено не очакваше с особено нетърпение въздействието, което щеше да окаже върху него.
Най-много го изненадваше това, че Кимбърли успяваше да му въздейства по невероятен начин.
От нощта, когато разгневена се беше разтропала по вратата му, а той се бе държал грубо, Лаклан правеше всичко възможно да не й обръща внимание и да се съсредоточи върху своята Меган, но все не успяваше. Кимбърли продължаваше да витае из съзнанието му, макар че на него не му се искаше да е така. А целувката, която си бяха разменили, определено не му се беше отразила добре.
Той все още не можеше да разбере защо беше изпитал такава силна нужда да я целуне. Със сигурност обаче му се искаше това да не беше ставало, защото направо не му излизаше от мисълта.
Имаше нещо в тази целувка, нещо, което дълбоко го вълнуваше — как се беше притиснала към него, как си беше отворила устата пред неговата самозабрава, как тялото й напълно се беше отпуснало до неговото. Освен това за пръв път му се случваше да не си изкриви врата, докато се навежда да достигне нечии устни. Определено да целуваш висока жена си имаше своите преимущества, но той можеше да мине и без да му се налага да го разбере именно с тази жена.
Тази вечер Лаклан възнамеряваше да продължи с настъплението си срещу Меган. Щеше да има възможност да потанцува с нея. Тя нямаше как да може да му откаже на толкова важен бал. А след като я вземеше в обятията си, вече всичко беше възможно. Той хранеше големи надежди, че ще я накара да си промени мнението, че е щастлива с тоя надут англичанин, за когото се бе омъжила. Просто се преструваше на щастлива, за да прикрие ужасната грешка, която беше направила, и той възнамеряваше да й го докаже.
Да, големи надежди, а в тях нямаше място за мъдруване и мисли за тази опърничава, макар и красива пеперуда, която току-що се беше показала от своя пашкул.
Тринадесета глава
— Какво? Мога да се закълна, че току-що танцуваше с някой друг.
— Кой?
— Лейди Кимбърли.
Меган кимна разсеяно, сякаш това не я интересуваше. Тя танцуваше с Лаклан само защото той не престана да й досажда, докато тя най-накрая не се съгласи. Фактът, че забелязваше и друга жена, по-специално Кимбърли Ричардс, докато шепнеше най-различни комплименти и любезности на ухото й… е, това направо я радваше.
Не че си мислеше, че той е неискрен, по-скоро беше сигурна, че той си мисли, че е искрен. Но като човек, чул почти всички комплименти, които могат да се измислят, тя не беше впечатлена.
Това, което я впечатли обаче, беше забележителната промяна у Кимбърли Ричардс. Не по-малко впечатлен беше и Лаклан. А за да го накара да го осъзнае, тя реши да го подчертае.
— Да, тя наистина танцуваше с друг — каза Меган — Направо прекъсват танца, за да я грабнат. Не е много учтиво от тяхна страна, но младите мъже много нетърпеливи, нали знаеш?
— Не знам — изръмжа Лаклан.
Меган вътрешно се усмихна. Дали не долавяше ревност в гласа му? Това направо надминаваше очакванията й на този ранен етап.
— Като че ли всички много я харесват — продължи тя, като внимателно наблюдаваше изражението му. — Не е повърхностна, не се смее постоянно като по-младите момичета, освен това е много добра слушателка. Мъжете харесват тази черта у жените. О, освен това е много красива, ако не си го забелязал.
— Ти си много красива, Меган — изръмжа той. — Но не виждам някой да се е наредил на опашка да танцува с теб, като с нея тази вечер.
— И дано да не стане — засмя се тя. — Девлин отдавна им изби тази идея от главите. Що се отнася до Кимбърли обаче, мисля си, че докато се приберем в Шеринг Крос, вече ще е получила няколко предложения. Трябва да я попитам дали има някой, който вече й е пленил въображението. Ще ме заведеш ли при нея щом този танц свърши?
Той сухо кимна, а тя си отбеляза, че вече е сложила край на комплиментите му.
Сватосването излезе много по-лесна работа, отколкото си беше представяла. Или наистина беше така, или Лаклан и Кимбърли просто бяха предопределени един за друг, независимо от усилията на околните да им помогнат да го разберат.
Лаклан наистина я заведе при Кимбърли в момента, в който музиката спря. По-скоро направо я завлече. И тъкмо навреме, защото Меган познаваше младия джентълмен, който тъкмо се канеше да отведе Кимбърли на дансинга, и бързо го пресрещна, за да го изпрати за напитки. А Лаклан…