— Ще ни извиниш ли за момент — сериозно му каза Меган. — Искам да изведа Кимбърли на балкона.
— О, не! — възрази той. — Какво ще си помисли мъжът ти, ако не ти предоставя закрилата си в подобно опасно начинание?
Меган изсумтя недоволно, но всъщност се радваше, че Лаклан иска да остане с тях.
— Както искаш, но не ни пречи и не подслушвай — вдигна рамене тя, после хвана Кимбърли за ръка и я изведе навън. Повечето балкони бяха с предпазни стени от вятъра и това позволяваше на гостите да излязат да се поохладят, без да се вледенят, защото зимата вече се усещаше.
Меган всъщност нямаше намерение да разпитва Кимбърли за мъжете, с които се е запознала, но като се имаше предвид, че Лаклан подслушва (защото той правеше точно това), тази възможност не беше за изпускане.
— Харесва ли ти балът, Кимбърли? — подхвана тя с небрежен тон.
— Да, ваше височество.
— Я стига с тези титли — смъмри я Меган. — Надявам се, че ние с теб се сприятеляваме, а моите приятели ме наричат Меган, ако не и нещо по-лошо.
Кимбърли срамежливо се усмихна, без да откъсва поглед от Лаклан, който стоеше на няколко крачки от тях и се преструваше, че не им обръща внимание.
— И така — продължи Меган, — запозна ли се вече с някой, към когото да проявяваш интерес?
— Джон Кент.
Отговорът дойде прекалено бързо и Меган се изненада.
— О, да, той е чудесен младеж. Консервативен. Произхожда от отлично… Сигурна ли си? Не ме разбирай погрешно, но на мен ми изглежда малко надут.
Кимбърли не се сдържа и се разсмя — и тя беше забелязала същото.
— Да, но аз цял живот съм живяла с… как да се изразя? С много емоционален родител.
— Баща ти е малко избухлив, нали?
— Да, точно така. Ето защо не намирам, че да си малко надут е толкова лошо. Всъщност направо действа освежаващо.
— Ау! — престорено се ужаси Меган. — И моят Девлин от време на време се държи надуто, е, не като едно време, но току почва да високомерничи и това много ме дразни. Ако искаш да си починеш от избухливостта на баща ти, ще ти е нужен някой кротък човек или пък, още по-добре, някой с чувство за хумор, който да те кара много да се смееш.
И двете скришом погледнаха към Лаклан, който тихичко си свирукаше нещо, като че ли изобщо не чуваше за какво си говорят. Както винаги, когато той беше наоколо, Кимбърли беше по-възбудена от обикновено. А и тази нощ той беше невероятно красив с черния си официален костюм и това още повече я притесняваше.
Тя се беше опитала да се съсредоточи върху господата, с които я запознаваха, но това беше почти невъзможно, като се имаше предвид, че и Лаклан Макгрегър беше в същата зала. Освен това беше и разочарована. Неизвестно защо тя всъщност беше очаквала той да я покани на танц, поне веднъж. Той обаче не го беше направил. Или танцуваше с Меган, или изобщо не танцуваше.
— Запознах се и с Хауард Канстън — каза Кимбърли. — Много е интересен.
Меган несъзнателно се намръщи. Проблемът беше, че нямаше нищо, което да не му беше наред на Канстън. Имаше атлетична фигура, но освен това вземаше и дейно участие в Камарата на лордовете, където беше заел мястото на баща си, тъй като старият Канстън се беше разболял. Семейството беше богато и притежаваше много хубави имоти в центъра на Лондон. С името им никога не се беше свързвал скандал. Освен това на Хауард му предстоеше да наследи титлата маркиз веднага след като баща му се поминеше, а това, ако се вярваше на слуховете, щеше да стане доста скоро.
Да, виконт Канстън беше един от най-търсените млади мъже на сезона и беше идеалната партия за всяка млада госпожица, включително Кимбърли. Освен това беше хубав, ако човек си пада по мъже със златни къдри и миловидни черти.
На Меган й се прииска да може да каже нещо не особено положително за Канстън, защото вече си беше наумила, че именно Лаклан е идеалният мъж за Кимбърли, обаче не успя да измисли нищо и за да бъде справедлива, реши, че поне може да покани Канстън в Шеринг Крос през следващите седмици. А ако наистина трябваше да бъде справедлива, трябваше да покани и лорд Кент. Всъщност, ако трябваше да се стигне дотам, можеше да позволи на Маргарет да покани и някои от младите дами, които беше подбрала за Лаклан.
Меган въздъхна. Понякога справедливостта просто не беше приемлива, наистина не беше приемлива.
А този случай определено беше такъв.
— От Хауард наистина би излязъл добър съпруг — принуди се най-после да каже тя, макар и малко сопнато. — Някой друг?
И изобщо не се учуди, че Кимбърли спомена още три имена. Момичето беше дошло тук, за да се омъжи в края на краищата, и очевидно нямаше намерение да губи време в забавления.