На Меган й беше много любопитно да разбере причината, поради която, при положение че имаше такъв мъжествен екземпляр подръка от самото начало, Кимбърли като че ли изобщо не обръщаше внимание на Лаклан. А ако се интересуваше от него и просто не го показваше — е, в такъв случай умееше добре да пази тайна.
В момента обаче тя не можеше да повдигне този въпрос, колкото и да й се искаше. Не и когато Лаклан почти неприкрито подслушваше разговора им.
В този момент вратата на балкона се отвори и изневиделица се появи Девлин. Не му се наложи дълго да се оглежда, за да ги намери, а освен това той бе дошъл с цел. Херцогът прикри уста с ръка и изимитира шепот, който всъщност безпроблемно достигна и до тримата:
— Меган, скъпа, ела да ме спасиш от Хенриета Маркс. Тя е твърдо решена да ме накара да приема политическите възгледи на съпруга й, с които всички знаят, че изобщо не съм съгласен. И побързай, защото направо се е залепила за мен.
И без да даде възможност на Меган да му отговори, пристъпи напред, широко се усмихна на Кимбърли, не обърна никакво внимание на Лаклан, хвана Меган за ръката и я въведе в балната зала.
Първото нещо, което Меган забеляза, беше, че по петите му не тича дракон, и тя незабавно го изтъкна:
— Не виждам и следа от Хенриета.
— И няма да видиш — отвърна той и я потупа по ръката, ухили се, а после я прегърна, за да довършат танца, който в момента свиреха. — Семейство Маркс никога не посещават такива лекомислени събирания.
Отначало тя не можа да каже нищо от изненада, но после му се усмихна.
— Улучи най-подходящия момент да ми позволиш да оставя Кимбърли и Лаклан насаме.
— Да, знам — каза той самодоволно.
— Искаш да кажеш, че си ни видял да излизаме на балкона? — повдигна вежди тя.
— Скъпа, винаги знам къде си и какво правиш.
Това я накара да се намръщи.
— Не знам дали това трябва да ме радва, или трябва да се запитам дали ми вярваш.
— И тъй като знаеш, че ти вярвам, ще трябва да се задоволиш само с радостта.
Тя отново се усмихна.
— Да, точно така.
Четиринадесета глава
Кимбърли все още ококорено гледаше затворилата се балконска врата, все още не можеше да проумее колко бързо я бяха оставили сама — с него, — когато чу Лаклан престорено да се прокашля, за да й привлече вниманието. Реши да го пренебрегне и се обърна да разгледа площада под градската резиденция на семейство Уигинс. Долу проблясваха светлинки, в леката мъгла се виждаха няколко самотни пейки, в средата имаше голяма статуя на някой забравен герой от войната…
— Не е хубаво да не ми обръщаш внимание, девойче. На мен определено човек не може да не ми обърне внимание.
— О, така ли? — отбеляза Кимбърли, без да го оглежда. — Всъщност мен много ме бива да не обръщам внимание на неща, които не ме интересуват.
— Ох — каза Лаклан от съвсем близо и тя разбра, че съвсем тихо се е приближил зад нея. — Много ме нараняваш, скъпа.
— Определено се съмнявам дали това е възможно, но в случай че наистина е така, сигурна съм, че ще се справиш.
— В случай че не ме лъжеш, направо ще се продъня вдън земя. — Той замълча, после добави с престорена изненада: — Я виж ти, още съм тук.
Тя едва не се засмя. Много трудно й беше да се сдържи, когато й беше толкова смешно. Именно от подобни шеги имаше нужда в живота си — но не и от човек, чийто истински интерес беше на друго място, а те и двамата знаеха къде е той.
— Ще ме извиниш ли, Мак…
— Казаха ли ти тези надути англичани колко красива си тази вечер, Кимбър?
Изведнъж беше изпълнена от някакво топло чувство. Да, наистина й го бяха казали, вече няколко мъже тази вечер, но съвсем друго беше да й го каже Лаклан.
Той я хвана за ръката и тихо попита:
— Да не би да те накарах да се чувстваш неудобно?
Не се чувстваше неудобно, но не можеше да си отвори устата. Наистина не умееше елегантно да приема комплименти, защото през живота си беше чула съвсем малко, поне от мъже. Ето защо само поклати глава със сведен поглед, но това като че ли още повече го подтикна да потърси някаква интимност.
— Май ми харесва тази срамежлива нишка у тебе. Необичайна е, но е много хубава.
— Не съм…
— Хайде, хайде, не почвай да се браниш. Никак не е лошо даже да си малко срамежлива.
Не й се спореше тази вечер, но и не й се искаше той да получи погрешна представа за нея.
— Наистина не съм…
— На човек направо му се приисква да те целуне трябва да ти призная, че точно това ми се иска в момента.
Дъхът й направо застина. Тя вдигна очи към неговите и в мига, в който погледите им се срещнаха, той вече я целуваше. За разлика от предишната им целувка, тази беше много по-сериозна. Той я взе в обятията си, после силно я притисна към себе си. В същия миг езикът му се стрелна навътре, още по дълбоко. Това беше целувка, която трябваше да вкуси едва след като се омъжи. Това беше целувка, която разпалваше страстта, а нейната страст се палеше лесно.