Кимбърли не успя да разбере докъде щеше да ги отведе целувката, тъй като точно в този момент още няколко от гостите на Уигинс решиха да потърсят разхлада на балкона. Щом вратите се разтвориха, Лаклан бързо се дръпна от нея. От внезапната загуба на опора Кимбърли се олюля и това го накара отново да й подаде ръка. Сега най-лесният начин да се прикрие близостта им беше отново да я заведе вътре и направо на дансинга.
Докато тя отново си върне способността да мисли, вече беше прекалено късно да го укорява за стореното Не че изпитваше някакво желание да го направи, защото целувката й беше харесала много. Но ако не споменеше нищо, той щеше да си помисли, че може да я целува, когато си пожелае, а случаят не беше такъв. Щеше да измисли какво да му каже, но по-късно, след като се успокоеше и приятната топлина напуснеше тялото й, и той престанеше да я обсипва с внимание.
Защото той правеше именно това.
Не обръщаше никакво внимание къде я води в танца, а само я гледаше с широко отворени очи. А в зелените му очи имаше пламък, който продължаваше да грее и нея. Когато един от господата, които преди я бяха отнемали от партньорите й, отново се опита да направи същото, откри, че Лаклан е готов да наруши порядките и да не му позволи да го направи.
— Разкарай се, англичанино. Тя е заета — изръмжа той.
Кимбърли беше едновременно смутена и развълнувана — трудно съчетание. Мълчеше и го гледаше. Харесваше й Лаклан да държи ръката си на гърба й, а другата леко да я стиска, пулсът й спираше, когато той уж случайно се приближеше много близо и гърдите й се опираха в неговите.
Тя си нямаше представа, че това са обиграни ходове от негова страна, че той си я набелязва, за да я съблазни, и че засега всичко върви по неговия план. Той подхождаше много внимателно, не използваше всичките си тактики, защото се опасяваше, че ако прекали, това ще се отрази по-скоро отрицателно и няма да доведе до желания резултат. Лаклан не знаеше точно кога или как му беше дошло наум да я съблазни, но това нямаше значение. То дори не беше решение. Не ставаше въпрос за избор. Просто трябваше да стане на всяка цена — толкова силно беше желанието му.
Петнадесета глава
Кимбърли се върна в градската резиденция на Сейнт Джеймс романтично замаяна. А като се имаше предвид, че и Лаклан беше в същата каляска, замаяността й не можа да отстъпи място на трезва мисъл.
Мнението й за него, разбира се, претърпя някои основни промени тази вечер. Всъщност тя вече се чудеше как да избегне скандала, след като се омъжи за него, а баща й я лиши от наследство. Вече беше взела решението за себе си.
Просто нямаше смисъл да си търси съпруг на друго място, когато Лаклан Макгрегър толкова добре подхождаше. Единствената причина, поради която тази идея досега не й беше хрумнала, беше очевидният му интерес към Меган Сейнт Джеймс. Но след тази вечер на това очевидно беше сложен край. Вместо към Меган, вниманието му се беше насочило към нея. Освен това щеше да й е много лесно да обикне, тя не се и съмняваше в това. А шеговитото му поведение, както и чаровните му маниери, бяха единственото нещо, от което имаше нужда в живота.
Все още усмихната, все още замечтана за бъдещето с него, тя стигна до стаята си и бавно се приготви за лягане. Спомни си, че на Лаклан отново му бяха дали стая до нейната. Наистина голямо съвпадение, като се имаше предвид, че резиденцията на Сейнт Джеймс в града също не беше малка сграда. Тя обаче не се зачуди. Сега вече й харесваше, че са толкова близо един до друг.
Бяха наредили на Мери да ги изчака и Кимбърли успя да си съблече роклята без особени затруднения и без да обърне внимание на това, че залита.
Искаше й се да продължи да си мечтае за Лаклан — мислите й бяха толкова вълнуващи. Но шампанското, което беше изпила на бала, не й го позволи и тя само за минутки вече беше заспала. Ето защо, когато малко след това се събуди, все още не знаеше къде се намира, все още си мислеше, че е на балкона и се целува с Лаклан.
Но всички тези чудесни усещания, които изпита тогава, сега бяха още по-силни. Сега целувките бяха много по-страстни. И беше много по-топло.
Трябваше й известно време да разбере, че това, което правеше Лаклан, е повече, отколкото човек би очаквал от една целувка. Той не само я държеше, а свободно движеше ръце по ръцете и краката й и вместо сатен, те докосваха кожата й. Това я пообърка, но тя така и не намери време да го постави под въпрос, тъй като той продължи да плъзга ръце по нея и понякога предизвикваше толкова приятни усещания, че тя не сдържаше удоволствието си, а звуците, които издаваше, още повече го насърчава ха да продължава.