Имаше обаче още нещо, което не беше изпитвала преди, някакво неясно тревожно чувство, което не можеше точно да определи, но тя знаеше, че всички тези приятни усещания, които й доставя, просто няма да са достатъчно, че липсва нещо още по-хубаво и че удоволствието й няма да е пълно без него. А това чувство пораждаше пламенно желание, кое то незабавно трябваше да се утоли, сякаш тялото й казваше: вижда се краят и ако побързаш, можеш да го достигнеш.
Топлината ставаше все по-силна. Нощницата й сякаш се беше залепила за тялото й, но въпреки това… вече не усещаше допира на сатена. Сякаш имаше две кожи, нещо тежко, което я притискаше надолу, твърдо и решително на място, където тя обикновено беше мека. Целувката му обаче продължи да я заслепява, не й позволяваше да анализира това, което ставаше с нея, а и дума не можеше да става да задава въпроси. Освен това на нея несъмнено й се привиждаха разни работи — нелепа последица от прекалено многото шампанско, с което изобщо не беше свикнала.
После я прониза болка и тя веднага изтрезня и с безпогрешна яснота разбра две неща. Не беше на балкона на Уигинс, а в леглото си, където й беше мястото. Лаклан Макгрегър обаче лежеше върху нея, а на него това не му беше мястото.
— Какво правиш тук? — беше единственото нещо, което се сети да попита.
Той се надигна над нея — тя почти не го виждаше в тъмнината на стаята. В огнището тлееха само няколко въглена.
— О, скъпа, не е ли очевидно? Любя те.
— Точно така, по дяволите — гневно каза тя. Без мое разрешение? Не може така!
— Напротив, може отвърна Лаклан. — И съжалявам за болката, но…
— Болка ли? — прекъсна го тя, а после си спомни и ахна. — Защо ме нарани?
— Не беше нарочно… е, беше в известен смисъл, но беше неизбежно и ти се кълна, девойче, че това няма да се повтори.
— Разбира се, че няма, защото веднага си тръгваш — натърти тя. — На секундата.
— А защо да го правя, когато никой от двамата го иска?
— Не си прави заключения, че знаеш какво искам…
— Но аз наистина знам. Ти цяла нощ ми казваше, че ме желаеш, скъпа, а в момента и аз много силно те желая.
Тези думи я накараха да потръпне, но те също й звучаха объркващо. Не си спомняше да му е казвала подобни неща и всъщност не можеше да си представи да прояви такава дързост, независимо дали е истина, или не. А дали беше вярно, е, това, че го желаеше, всъщност беше вярно… Тя така или иначе щеше да се омъжи за него, така че имаше ли някакво значение, ако се любят сега, преди да са се женили? Още повече че всичко, което правеше той, много й харесваше — без болката, разбира се.
— Защо ме нарани? — тихо попита тя при спомена за болката.
Той изстена и започна да я обсипва с целувки.
— О, скъпа. Просто много исках да го направя. Майка ти никога ли не ти е казвала за… ами… за това, че трябва да се пролее малко девствена кръв преди една жена истински да се свърже с мъж?
Тя наистина имаше някакъв смътен спомен за това, но когато бяха провели този разговор, тя беше толкова малка, че беше забравила всичко.
— Да не би да искаш да кажеш, че наистина сме се „свързали истински“?
Това, че той влагаше различен смисъл от нея в тези думи, изобщо не й дойде наум.
Отговорът му беше съвсем простичък и недвусмислен.
— Не го ли чувстваш? — попита той с леко дрезгав глас.
В момента беше трудно да почувства каквото й да е, защото единственото, което усещаше, беше, че той й тежи. После обаче вече не й тежеше и тя широко отвори очи, когато усети движението дълбоко вътре в себе си. Вече не изпитваше болка, вярно беше, а кръвта, допреди миг сякаш застинала, сега бързо се раздвижи.
— Ти ли направи това?
Той се засмя на страхопочитанието в тона й.
— Аз, скъпа, а това е само началото. Останалото още повече ще ти хареса, честна дума.
Той продължи и й показа какво имаше предвид. Повече? Думата едва ли можеше да опише невероятните усещания, които съпровождаха движенията му вътре в нея. После отново я зацелува силно, така че и да беше възнамерявала да му напомни, че не трябва да правят това преди да се оженят, просто не й се отдаде възможност.
Освен това и не й се искаше. Сякаш изведнъж всичките й мисли секнаха и тя цялата се потопи в удоволствието, като остави да я водят само чувствата й. И тя наистина откликваше, първоначално невинно, но с вродена страст, която скоро взе надмощие и се съчета с ритъма, който диктуваше той. Бързо, бавно, тя го следваше, застигаше, направо се разтапяше в чувството. После изненадано извика, върхът, до който той я доведе, беше толкова неочакван, цял порой усещания, а след това невероятното връщане към реалността в облак от пулсиращо удоволствие, после отмала и чувство на пълна удовлетвореност.