Как можеше да му се отблагодари за това? И трябваше ли да му благодари, че я е въвел в подобна върховна наслада? На сутринта щеше да го измие — сигурна беше. А сега тя щастливо въздъхна, обви с ръце врата му и бързо заспа.
Шестнадесета глава
Както всяка сутрин. Мери влезе в стаята на Кимбърли, за да започне задачите си за деня. Кимбърли бавно се събуди от пращенето на запаления огън. Познат звук. Нищо необикновено. Нищо, което да й напомня, че животът й коренно се е променил.
Почти будна, тя се надигна, подпря се на лакът и изведнъж се ококори. Удари я остра болка в слепоочието. Тя веднага закри очи с ръка от слънчевата светлина, която никога преди не й се беше струвала толкова ярка и силна. Балът. Беше отишла на бала на Уигинс и беше изпила прекалено много шампанско. Значи така си плащаше за греховното напиване? Пулсиращо главоболие, нетърпимост към светлината и чувство на ужас?
Ужас? Какво ли можеше да е направила, за да се чувства така? Целувките на балкона, танците с него, погледът, с който Лаклан я гледаше. Лаклан…
От един спомен на друг, всичко сякаш премина пред погледа й по реда си. Когато стигна до последните събития, които бяха станали, тук, в тази стая, тя се отпусна на леглото и вътрешно изстена. Невъзможно! Не може да го е направила! Останалото може да са истински спомени, но последното — не, сигурно е било сън. Но кога ли пък беше сънувала нещо толкова истинско — или толкова хубаво?
После забеляза нощницата си на другия край на леглото и с ужас разбра, че е гола под завивките, които притискаше до гърдите си.
Тя се изчерви, бузите й пламнаха, но в следващия момент кръвта се отцеди от лицето й и то съвсем пребледня. Какво съвпадение, че единствената нощ в живота й, в която не си беше облякла нощницата, беше единствената нощ, в която сънува, че някой я люби. Боеше се, че не е съвпадение, също така се боеше, че с нея е свършено… и разбра защо изпитва такъв ужас.
Добре че Лаклан не беше още в леглото й. Не можеше да си представи колко неудобно щеше да се почувства, защото Мери имаше навика сутрин да влиза, без да чука, за да запали огъня и да затопли стаята, докато Кимбърли стане. Но какво пък толкова? Тя щеше да си мълчи.
Не, нямаше да мълчи. Мери много обичаше да клюкарства и тъй като я бяха назначили съвсем наскоро, не изпитваше лоялност към Кимбърли и нямаше да си държи езика зад зъбите. Но макар че не я бяха заварили с мъж, с нея беше свършено. Младите жени с добро потекло просто не правеха такива работи и…
Тя още веднъж изстена и се зави презглава с надеждата Мери просто да я остави сама с нещастието й. Не можеше да проумее защо се беше отклонила от правия път — тя, която никога през живота си не беше правила нищо нередно. Единственото леко подозрително нещо, което беше правила някога, беше, когато не се беше подчинила на баща си и беше отказала да прекрати траура си, и то с право, защото иначе това щеше да послужи за погасяване на дълговете от хазарт на годеника й. Ако Морис се беше държал разумно, тя нямаше да е в това положение и… ох…
С въздишка си спомни как предишната вечер беше стигнала до заключението, че Лаклан Макгрегър чудесно би й подхождал за съпруг. Вярно, когато стигна до това заключение, не беше съвсем трезва, но в момента това нямаше значение.
Тя беше решила да се омъжи за него, а сега вече не можеше да си промени решението, дори и да искаше. Бяха се любили, а това правеха само женените или в нейния случай — хора, които скоро щяха да се оженят. А в това отношение тя не можеше да го вини. Това беше нещо, което много повече щеше да й хареса, ако го правеха редовно — щом се оженеха официално. Искаше й се той да беше изчакал, докато се оженят, за да й покаже колко хубава може да бъде тази страна на брачния живот, но той не го беше направил… е, тя със сигурност щеше да му се скара за това.
Искаше й се поне да разбере защо беше влязъл в стаята й, за да я събуди с целувките си, и така беше белязал живота й завинаги. Беше й споменал някакви глупости за това, че му казвала, че го желае. Това обаче беше абсурд. Разбира се, че не бе казвала нищо подобно.
Вярно, наистина беше изпила повече шампанско, отколкото трябва, и затова паметта й беше малко размътена дори по отношение на причината, поради която изобщо беше решила да се омъжи за Лаклан. Тя обаче не можеше да прояви подобна дързост и да му каже, че го желае, особено при положение, че в своята невинност дори не бе знаела какво е желание, нали?