Кимбърли чу достатъчно, всъщност прекалено много, а ако в момента някой от тях я забележеше, вероятно щеше да й се пръсне сърцето. Ето защо тя бързо отстъпи назад, а после хукна към стълбите в дъното на коридора — нещо, което никога не би направила при други обстоятелства, тъй като изобщо не подхождаше на дама, но сега бе толкова разстроена, че…
Когато обаче стигна коридора на горния етаж, спря и се подпря на стената. Беше напълно съкрушена от чутото. Изстена, затвори очи и няколко пъти удари стената с глава.
Лаклан Макгрегър нямаше да се ожени за нея, той все още обичаше Меган Сейнт Джеймс. Защо ли си беше помислила, че с това е свършено? Просто защото я беше целунал, и то на няколко пъти? Просто защото я беше любил? Как бе могла да прояви такава наивност? Една от най-старите професии на света служеше за доказателство на твърдението, че за един мъж не е нужно да обича една жена, за да я люби.
Той очевидно просто си беше поиграл с нея, може би от скука или дори от яд, че не отбелязва напредък с жената, в която е влюбен истински. А от това, което току-що беше чула, не беше особено вероятно тя да постигне някакъв напредък в тази област. Но каква беше нейната роля в цялата тази работа? Със съсипана репутация в обществото и без съпруг — е, не с напълно съсипана репутация, но за това знаеха само тя и Лаклан. Имаше обаче две неща, които можеха да променят всичко много бързо.
Тя може и да не беше много наясно с любенето — как да реагира и какво да очаква. Но нали и децата знаят, че така се правят бебета. Не винаги, но понякога. И тя трябваше да се изправи пред това „понякога“ и да се надява, че няма да пострада от единствената си забежка.
Ако късметът й се усмихнеше в това отношение, то поне щеше да й остане време, за да се изправи пред второто нещо, което бързо би довело до нейното падение в обществото. Ако и когато получеше предложение за женитба, тя трябваше да си признае за това, което е направила, преди да приеме. Трябваше да каже на бъдещия си съпруг, че е… че вече не е… е, че не е толкова непорочна, колкото би трябвало да бъде.
Не беше толкова глупава, че да се надява, че той няма да разбере. Преди няколко години в нейния град бе избухнал голям скандал, защото един младоженец по някакъв неведом начин беше успял да познае, че булката не е девица. Той го беше разтръбил из целия град и настояваше бракът му да се обяви за невалиден. Значи мъжете можеха да познават по някакъв начин.
Но ако тя си признаеше за греха, нейният бъдеш избраник или можеше да прояви великодушие и да я приеме такава, каквато е, или да се разгневи и да разтръби за това на всички.
Представяше си как би реагирал баща й, ако се стигнеше дотам. Вероятно веднага щеше да я лиши от наследство — да, това беше почти сигурно. Иначе трябваше буквално да й купи съпруг и тя нямаше да има никакъв избор.
Точно в този момент до нея достигна гласът, който толкова добре започваше да познава.
— Да не би да се криеш там, Кимбър? Или си мечтаеш?
Седемнадесета глава
Кимбърли бавно отвори очи и видя лицето на Лаклан. Изражението му беше нежно — и тъкмо това я накара да изпита неудържимо желание да го зашлеви.
Разбира се, нямаше да направи подобно нещо. Не подобаваше на една дама да прави подобно нещо, а…
Тя се отдръпна от стената и замахна. Звукът, който последва от допира на дланта й с бузата му, й достави огромно удоволствие, а после видя и отпечатъка от удара. Определено си струваше болката в ръката й.
Изненада се, че го е направила. Лаклан, разбира се, беше още по-изненадан, и точно заради изненадата му и заради това, че не го беше очаквал, след като всъщност с поведението си направо си го просеше, тя замахна пак… но успя да се сдържи.
— Ти си достоен за презрение. Не се доближавай до мен, Макгрегър, или вече не отговарям за… почна тя с цялото презрение, на което беше способна.
Но не довърши. Щеше да се разплаче, но гордостта й щеше да пострада, ако му позволеше да види сълзите й. Така че тя се обърна и хукна по коридора. Отново тичаше — но този път дори не й направи впечатление.
Стигна до стаята си, влезе и се подпря на вратата със стиснати юмруци. Не искаше да плаче. Не беше от хората, които търпят самосъжалението. Емоциите обаче се надигаха в душата й. Поне половината от тях бяха гневни и тя се съсредоточи върху яростта си, за да не се разплаче.